Само че като поразмисли, докторът отказа.
— Т си ти самият — рече най-накрая той. — Не мога да го посоча със скалпела си и да го изрежа, въпреки че изглежда съм смогнал да ви отделя един от друг. Сега ти контролираш двете половини на тялото; по-рано ги е контролирал той. — Докторът уморено се усмихна. — Представи си един комитет от трима души, една тричленка вътре в черепа си. Тадей е първият, Т е вторият, а третият е личността, силата, която има решаващия глас. Ти. По-добре не мога да ти го обясня.
Старецът кимна.
Сега, в общи линии, се оправям и без превръзка на окото. По-лесно ми е да чета и да говоря, когато използвам моята тъй дълго доминирала лява половинка от мозъка, но продължавам да си бъда Тадей — може би защото избрах да бъда Тадей. Възможно ли е всичко да е тъй ужасно просто?
Периодично разговарям с берсеркера, който все още вярва в алчността на обявения извън закона Т. Това означава, че трябва да фалшифицира много пари, монети и документи, за да ме изпрати на някоя високоцивилизована планета, разчитайки на злото в мен, което да отслаби хората там и да ги настрои един срещу друг.
Само че този берсеркер е повреден твърде зле, за да наблюдава непрекъснато затворниците си, или пък може би не си дава труда. Позволява ми да се движа свободно из него, тъй че заварих няколко от сребърните монети в пръстен и в едно помещение, близо до безжизненото сърце на берсеркера, охладих пръстена до свръхпроводимост. Холстед ми каза, че можем да използваме този пръстен като преносител на непрестанно течащ електрически ток, за да включим свръхсветлинния двигател на катера, който ни служи за затвор, и да разкъсаме изотвътре нашия берсеркер. Можем да го повредим достатъчно, за да се спасим. А може би всички ще погинем.
Но докато обитавам това тяло, аз, Тадей, сам управлявам себе си; когато докосват дългата черна коса, нежни са и двете ми ръце.
Хората обясняват по разному победите си — с насъбрани статистически данни за въоръженията; с непредвидимата ценност на един-единствен човек; защо не и с прецизното движение на хирургическия скалпел.
Но за някои победи не може да бъде намерено никакво реалистично обяснение. На един самотен свят десетилетията безгрижна безопасност почти напълно бяха оставили колонистите без защита; и точно тогава един берсеркер ги връхлетя с цялата си мощ.
Вижте и споделете смеха им!
Г-н Палячо
Загубили битката, компютрите на берсеркерите разбраха, че преоборудването, поправката и конструирането на нови машини е наложително. Затова издириха беззвездни, скрити места, където имаше минерали, ала където хората — те сега бяха преследвачи не по-рядко, отколкото преследвани — най-вероятно не биха се мернали. В такива тайни места изградиха автоматизирани корабостроителници.
В една от корабостроителницате дойде, за да бъде ремонтиран, повреден берсеркер. При последната битка корпусът му бе разкъсан и той получи сериозни вътрешни увреждания. Берсеркерът по-скоро се срути, отколкото кацна на мрачния планетоид, близо до полузавършения корпус на една нова машина. Преди още да започне спешната ремонтна работа, двигателите на повредената машина отказаха, системата за аварийно енергоснабдяване излезе от строя и той умря като ранено живо същество.
Компютрите на корабостроителницата бяха способни на големи импровизации. Те огледаха колко голяма е повредата, прецениха какъв метод на действие да предприемат и бързо се заеха с канибализъм. Вместо да въплъщават смъртоносното предназначение на новата машина в тепърва изграждан от силови полета мозък според инструкциите на Строителите за копиране, те взеха и използваха стария мозък заедно с множество други части от развалината.
Строителите не бяха предвидили подобен вариант и затова компютрите на корабостроителницата не знаеха, че в силовите полета на мозъка на всеки оригинален берсеркер има предпазно устройство. Устройството съществуваше, защото оригиналните машини бяха пускани от живи Строители, които искаха да останат живи и при изпитанията на собствените си животоунищожаващи творения.
Докато преместваха мозъка от единия корпус в другия, предпазното устройство се самостартира.
Когато старият мозък се събуди, той контролираше мощна нова машина, оръжия, които можеха да стерилизират цяла планета, и нови двигатели, които можеха да задвижат цялата тази маса със скорост, далеч надминаваща скоростта на светлината.
Само че, разбира се, нямаше нито Строител, нито таймер, който да изключи предпазното устройство.