След Камънаците по-голямата част от лявата ръка на Мич бе изградена от съединителна тъкан и протези. Сега той използва единия от пластмасовите си пръсти, за да натъпче разпаления въглен в лулата си.
— Имаш предвид схващанията на Ногара за естеството на корабните забавления? Преди малко мернах гладиаторската арена на борда. Никога не съм го срещал лично, но се говори, че е станал лош, наистина лош от смъртта на Карлсен насам.
— Нямах предвид така наречените му развлечения. Това, което всъщност искам да ти кажа, е, че Йохан Карлсен може би е все още жив.
Невъзмутимото фантастично изявление на Хемфил увисна в спокойния въздух на каютата. За момент на Мич му се стори, че би могъл да долови движението на свръхсветлинния кораб, който се носеше из неразбираемо за хората пространство, където времето вероятно не означаваше нищо и където мъртъвците от всички епохи може би все още се разхождаха насам-натам.
Мич поклати глава.
— За един и същ Йохан Карлсен ли говорим?
— Разбира се.
— Преди две години той се е впуснал към едно хипермасивно слънце, а по петите му се е движел контролиран от берсеркер кораб. Освен ако тази история не е вярна.
— Тя е абсолютно вярна, но сега ние считаме, че неговият катер вместо да падне в хипермасата е влязъл в орбита около нея. Видя ли онова момиче, дето е на борда?
— Разминах се с едно момиче близо до твоята каюта. Помислих си, че…
— Не, нямам време за такива работи. Тя се казва Люсинда. На нейната планета обичаят е да се използва само едно име, без фамилия. Била е свидетел на изчезването на Карлсен.
— О, да, сега си спомних случая. Само че за какво влизане на орбита става дума?
Хемфил се изправи и сякаш се почувства по-удобно, както друг човек би се усетил, ако седне.
— Обикновено хипермасата и всичко близо до нея са невидими поради изключителното червено отместване, причинено от нейната гравитация. Само че през последната година учените ни извършиха експедиция и положиха всички усилия да я изучат. Техният кораб не може да се сравнява с този — Хемфил извърна глава за миг, сякаш се заслуша в работата на мощните двигатели, — но те приближили толкова близо, колкото се осмелили, с новите си прибори, дълговълновите телескопи. Самата звезда си останала невидима за тях, но те са донесли това.
Хемфил взе един плик и изтръска от него няколко снимки, а Мич ги разпръсна по бюрото. На повечето се виждаха леко извити успоредни криви, които тъмнееха на убито червения фон.
Хемфил застана до него.
— Така изглежда пространството близо до хипермасата. Спомни си, че тя е около един милиард пъти по-голяма от масата на Слънцето, а има приблизително същия обем. Такава гравитация прави неща, които ние още не разбираме.
— Интересно. От какво са тези тъмни линии?
— От падащ прах, който се движи по линиите на гравитационната сила, също както стружките около някой магнит. Или поне така ми обясниха.
— И къде се предполага, че се намира Карлсен?
Пръстът на Хемфил се спусна към една фотография и посочи мъничко като дъждовна капка петънце с кристална закръгленост сред увеличена линия прах.
— Смятаме, че това е неговият кораб. Обикаля на стотина милиона мили от центъра на хипермасата. А контролираният от берсеркера кораб, който го е преследвал, е тук, зад него, в същата прашна линия. Сега и двата са заседнали. Никой от стандартните двигатели, известни нам, не могат да поместят един кораб там долу.
Мич се взря в снимките, и старите спомени нахлуха отново в главата му.
— И ти мислиш, че той е жив?
— Той имаше оборудване, което би му позволило да се самозамрази. Освен това за него времето може би тече съвсем бавно. Той е в тричасова орбита.
— Почакай малко! Тричасова орбита при сто милиона мили…
Хемфил почти се усмихна.
— Казах ти, има неща, дето още не разбираме.
— Добре — Мич кимна бавно. — Значи твърдиш, че има шанс? Той не е човек, който би се предал. Ще се бори толкова дълго, колкото може, а сетне ще измисли начин да се бори още.
— Да, мисля, че шанс има — лицето на Хемфил пак бе станало желязно. — Сам видя какви усилия положиха берсеркерите да го убият. Карантиите в железните им стомаси се свиват от страх, щом се сетят за него. Макар и да не ми е съвсем ясно защо… Така че ако можем да го спасим, трябва, да го сторим, без да отлагаме. Съгласен ли си?
— Разбира се, но как?
— С този кораб. Той има най-мощните двигатели, които са били създавани някога — можеш да си сигурен, че Ногара се е погрижил доста за собствената си безопасност.
Мич подсвирна тихо.
— Достатъчно мощни, за да влязат в орбитата на Карлсен и да го извадят оттам?