Излизайки от храма през другата врата, той мина покрай една усмихната статуя, очевидно на богинята-покровителка. Беше бронзова и горната част на прекрасното й тяло се появяваше голо от блестящите морско зелени вълни. Фотографира я и продължи нататък.
Рисунките във втората постройка показваха ловни сцени и раждащи жени. Богинята на този храм бе скромно облечена в ярко зелено и въоръжена с лък и колчан със стрели. В нозете й се зъбеха бронзови хрътки, нетърпеливи да се впуснат в преследване.
Когато се запъти към последния храм, Мич усети, че крачките му леко се ускориха. Имаше чувството, че нещо го тегли натам.
Каквото и да го привличаше, то се смени с отвращение, още щом стъпи вътре. Ако първата постройка бе храм, издигнат в чест на любовта, тази очевидно прославяше омразата.
На покритата с фрески стена срещу входа някакъв приличащ на свиня звяр бе мушнал грозната си глава в една люлка и разкъсваше пищящо дете. До него мъже в тоги с блеснали от ненавист лица убиваха с ножове един от своите. Навсякъде по стените мъже, жени и деца страдаха безпричинно и умираха от ужасна смърт без никаква надежда за избавление. В това помещение духът на унищожението почти се бе материализирал. Беше като някакъв берсеркерски…
Мич отстъпи крачка назад и затвори очи. Да, можеше да го почувства съвсем осезаемо. Враждебното въздействие тук не се ограничаваше само с рисунките и осветлението, имаше и нещо друго, което за Мич не бе съвсем непознато.
Преди години при една космическа битка той бе изпитал атаката на ментален берсеркерски лъч. Хората се бяха научили как да защищават корабите си от умствените лъчи… Нима някой нарочно бе вкарал оръжието на врага вътре?
Той отвори очи. Излъчването, което усещаше сега, бе много слабо, ала то носеше нещо по-лошо от просто объркване, защото стимулираше човешката омраза.
Мич започна да влиза и излиза през входа. Извън стените на храма, които бяха по-дебели от тези на другите храмове, ефектът практически изчезваше. Вътре този ефект определено се чувстваше като проява на енергия, която възбуждаше центровете на яростта в мозъка. Бавно, бавно, тя комай отслабваше като остатъчен заряд от машина, която е била изключена. Щом можеше да я усети сега, какво ли представляваше този храм при включен на пълна мощност излъчвател?
И най-важното, защо въобще тук има подобно съоръжение? Само за да прилъже шепа гладиатори да се изколят взаимно? Кой знае. Мич хвърли поглед към извисяващия се бронзов бог на храма, които управляваше своята колесница над целия свят, и потръпна. Подозираше нещо по-лошо от примитивната бруталност на римските игри.
Направи още няколко снимки и изведнъж се сети, че близо до първия храм, в който бе влязъл, беше видял пункт за вътрешна връзка. Върна се там и набра на клавиатурата номера на корабните архиви.
Щом автоматичният глас му се обади, той нареди:
— Трябва ми информация за конструкцията на тази арена и особено за трите структури, които са издигнати около горния ръб.
Гласът го запита дали иска диаграми.
— Не. Поне засега. Просто ми кажи каквото можеш за основния план на проектанта.
Няколкосекундно забавяне. После гласът каза:
— Главният проектант е бил човек на име Оливър Майкъл, вече покойник. В конструкторската програма често се правят отправки към описателни пасажи от една литературна творба на някой си Джефри Чосър от древната Земя. Въпросната творба е озаглавена „Разказът на рицаря“12.
Името на Чосър смътно напомняше нещо на Мич. Той обаче си спомни ясно, че Оливър Майкъл беше не само най-опитния експерт на Ногара по промиване на мозъци, а също и известен специалист по въпросите на литературната класика.
— Какви психоелектронни устройства са вградени в тези три структури?
— Няма записи за каквато и да е подобна инсталация.
Мич бе сигурен в съществуването на менталния излъчвател. Ако най-лошите му подозрения бяха верни, излъчвателят положително е бил вграден тайно.
Той нареди:
— Прочети ми някои от използваните литературни фрагменти.
— Трите храма са посветени на Марс, Диана и Венера — съобщи интеркомът. — Ще цитирам на оригиналния език пасажа, който се отнася за храма на Марс:13
13
Един век след Джефри Чосър (1340–1400 г.) звученето на гласните в английския език се променило из основи; съчетано с последвалите морфологични и синтактични изменения това довело дотам, че днес обикновеният англичанин трудно би проумял стиховете на Чосър, прочетени на средновековен английски. Поради липсата на аналогичен по мащаби процес в българския читателят едва ли ще срещне особени трудности със стиховете на „оригиналния език“ въпреки опита за „състаряване“ на текста. За което преводачът се извинява. — Бел.пр.