Той се съсредоточи и направи най-финото усилие, което можеше да си представи. А сетне, с Люсинда до него, се напрегна още веднъж.
Джор изскочи над заслепяващата го кървава ярост както плувецът изскача с пръскащи се от изтощение дробове над влачещото го надолу море. Погледна към ръцете си и към пистолета, който държаха. Насили пръстите си да започнат да се отварят. Марс продължаваше да му крещи все по-високо и по-високо, ала мощта на Венера също укрепваше. Пръстите му се разтвориха и оръжието падна.
Щом гладиаторите бяха освободени и въоръжени, битката приключи бързо, макар никой от поклонниците на култа да не направи и опит да се предаде. Заключени в храма на Марс, Кацулос и двамината с него се биха до последно с включен на максимална мощност излъчвател на омраза, а записаните монотонни гласове ревяха изотвътре своята песен. Може би Кацулос все още се надяваше да подтикне враговете си към саморазрушителна ярост, а може би бе включил излъчвателя като акт на преклонение пред бога.
Каквито и да бяха съображенията му, тримата сектанти в храма изпитаха пълния ефект върху самите себе си. Мич и по-рано бе виждал всякакви гадости, ала когато най-подир разби вратата на храма, се принуди да отвърне лице от разкрилата се пред него гледка.
Единствено Хемфил показа нескрито задоволство, като видя каква е била кулминацията на обожествяването на Марс на борда на „Нирвана-II“
— Дай първо да огледаме мостика и машинното — каза той. — После ще наредя да почистят тази каша и потегляме.
Мич с радост побърза да напусне храма, ала по пътя Джор го спря за момент.
— Ти ли успя да включиш контраизлъчвателя? Ако е тъй, аз съм ти длъжник… Ти спаси не само собствения ми живот.
Мич го изгледа безизразно.
— Контраизлъчвател? За какво говориш?
— Но трябва да е имало…
Когато всички се отдалечиха, Джор остана на арената, загледан с благоговение в тънките стени на храма на Венера, където не можеше да се скрие никакъв излъчвател. Сетне го повика един девичи глас и Джор също бързо-бързо излезе.
На арената за половин минута се възцари тишина.
— Аварийната ситуация приключена — заяви гласът от интеркома на редиците празни седалки. — Корабният протокол се връща към нормалния режим на действие. Последният зададен въпрос към нашите архиви засягаше същността на храмовите проекти. Следват стиховете на Чосър, които се отнасят за храма на Венера, изпълнени на оригиналния авторов език:
Излязла наполовина от кипналите вълни, Венера се усмихваше.
Чувствата и убежденията на хората винаги са зависели от виждането им за обкръжаващия ги свят. Машините могат да бъдат направени така, че да виждат в по-широк спектър, да долавят всяка дължина на вълната точно такава, каквато е — неизопачена от любов, омраза или благоговение.
И все пак очите на хората виждат повече от лещите.
Лицето на дълбините
След като минаха пет минути, без положението му видимо да се промени, Карлсен проумя, че може би ще поживее още известно време. Веднага щом го разбра, веднага щом умът му се осмели, така да се каже, да прогледне, той се взря в дълбините на космоса около себе си.
Последва кратка пауза, през която Карлсен като че ли не можеше да помръдне; изтекоха няколко минути, през които му се стори, че ще полудее.
Пътуваше в катер — кристален мехур с диаметър около двадесет фута. Повратностите на войната го бяха запокитили надолу по най-стръмния гравитационен хълм в известната вселена.
В невидимото подножие на този хълм лежеше толкова масивна звезда, че от нейното притегляне не би могъл да се изплъзне дори квант светлина от видимия спектър. Опитвайки се да избяга от врага си, той за по-малко от минута се бе озовал заедно с лодката си на неизмеримо разстояние от нормалното пространство. Карлсен бе прекарал тази минута на падане в молитва и дори успя да се успокои след като сметна, че фактически е вече мъртъв.
Ала след като минутата изтече, той изведнъж престана да пада. Изглежда бе влязъл в орбита — орбита, по каквато ни едно човешко същество не се бе движило досега, и сред обстановка, каквато ничии очи още не бяха съзирали.