Ето те тебе! В последния възможен миг преди края на отпуската. Мъчех се да остана спокоен. Поставих мерника на пушката върху бялата черта на еленовия рог, после малко по-надолу, където трябваше да бъде еленовата шия… поех си въздух, издишах… затаих дъх…
Изстрелът рязко разсече тъмнината.
Сърната уплашено побягна към поляната. Тревата зашумоля под скоковете й. Отлично! Сама… та това значи е краят на Бесния!
Изведнъж ми стана жал. Срамувах се, че отнех на гората гордия и неуловим сръндак — Бесния.
Стоях като замаян и дишах дълбоко.
После бавно се приближих към жертвата. Изпитвах удоволствие при всяка крачка. Великолепно попадение! Какъв изключителен стрелец!
Или пък, помислих си, не е кой знай какво изкуство да простреляш в почти непрогледна тъмнина бяло клонче от бреза.