Откакто тичахме след „Лебед“, не отделяхме вече много време за представленията си и Капи, който беше съвестен артист, никак не разбираше защо бързаме толкова много — защо не му позволявахме да седи важно, стиснал в зъби гаванката си, пред „почитаемата публика“, която не бързаше да бръкне в джоба си? Трябва да умееш да изчакваш.
Но ние не чакахме вече и сборовете спадаха, а същевременно това, което ни беше останало от четиридесетте франка, намаляваше от ден на ден. Вместо да слагаме пари настрана, вземахме от капитала си.
— Да бързаме — казваше Матиа — да стигнем „Лебед“.
И аз казвах като него:
— Да бързаме.
Вечер никога не се оплаквахме от умора, колкото и дълъг път да бяхме извървели. Напротив, и двамата бяхме на мнение, че на другия ден трябва да тръгнем рано сутринта.
— Събуди ме — казваше Матиа, който обичаше да си поспива.
А когато го събуждах, веднага скачаше на крака.
За да пестим, бяхме намалили разходите си, а понеже беше топло, Матиа заяви, че не иска вече да яде месо, „защото лете месото е вредно“. Задоволявахме се с къшей хляб и твърдо сварено яйце, което си разделяхме, или с малко масло. И макар че бяхме в царството на виното, пиехме само вода.
Какво от това? Но понякога Матиа мечтаеше за лакомства.
— Много ми се иска госпожа Милиган да държи още оная готвачка, която ти е правила толкова хубави торти със сладка — казваше той. — Навярно тортите със зарзали са много вкусни?
— Никога ли не си ял?
— Ял съм точено с ябълки, но никога не съм ял торти със зарзали — само съм виждал. А какви са белите парченца, полепени по жълтото сладко?
— Бадеми.
— О!
И Матиа отваряше уста, сякаш за да глътне цяла торба.
Понеже Йона прави много завои между Жоаньи и Оксер, а ние вървяхме по главния път, спечелихме малко от времето, с което ни беше изпреварил „Лебед“, но скоро пак го загубихме, защото „Лебед“, навлязъл в Нивернезкия канал, бе плавал бързо по тихите му води. На всеки шлюз получавахме сведения за него, тъй като по този канал, където плаването не е особено оживено, всички бяха забелязали кораба, който приличаше толкова малко на другите кораби.
Не само че ни говореха за „Лебед“, но говореха и за госпожа Милиган, „една много добра англичанка“, и за Артур, „едно момче, което лежало винаги на едно легло на палубата под веранда, украсена със зеленина и цветя, но което и ставало понякога“. Значи Артур беше по-добре.
Наближавахме Дрьози — още два дни, още един, още само няколко часа! Най-после зърнахме горите, където играехме с Лиза миналата есен, зърнахме и шлюза с къщичката на леля Катерина.
Без да продумаме дума, но с общо съгласие Матиа и аз усилихме хода и вече не ходехме, а тичахме. Капи, който позна къде се намира, препусна напред. Той ще каже на Лиза, че пристигаме. Тя ще ни посрещне. Но не Лиза излезе от къщата, а Капи, който бягаше, сякаш го бяха прогонили.
И двамата веднага се спряхме и се запитахме какво може да означава това. Какво се бе случило? Но нито един от двама ни не зададе тоя въпрос и продължихме пътя си.
Капи се върна при нас и тръгна, подвил опашка, по петите ни. Един мъж се готвеше да вдигне един затвор на шлюза, но не беше вуйчото на Лиза.
Стигнахме къщата. Една жена, която не познавахме, шеташе насам-натам из кухнята.
— Госпожа Сюрио? — попитахме ние.
Тя ни гледа известно време, без да отговори, сякаш й бяхме задали глупав въпрос, и най-сетне каза:
— Няма я вече тук.
— А къде е?
— В Египет.
Аз и Матиа се спогледахме смаяни. В Египет! Не знаехме точно какво е това Египет, нито къде се намира тая страна. Но смътно мислехме, че е далеч, много далеч, някъде отвъд моретата.
— А Лиза? Познавате ли Лиза?
— Как не! Лиза замина с кораб с една англичанка.
Лиза на „Лебед“! Сън ли беше това? Жената се погрижи да ни отговори, че е действителност.
— Вие ли сте Реми? — попита ме тя.
— Да.
— Когато Сюрио се удави… — започна тя.
— Удави ли се?
— Удави се в шлюза. Ах, вие не знаете, че Сюрио падна във водата и като мина под един платноход, се закачи на някакъв гвоздей и остана там. Много често се случва това при тоя занаят. Та когато той се удави, Катерина много се обърка, макар че беше смела жена. Но какво да се прави! Пари не се намират лесно, а тя нямаше пари. Наистина предлагаха на Катерина да отиде в Египет, да гледа децата на някаква жена, на която е била дойка, но нямаше на кого да остави своята племенница, малката Лиза. Тъкмо се чудеше какво да прави, една вечер в шлюза спря една англичанка, която разхождаше болното си дете. Заприказваха се. Англичанката търсеше някое дете, за да си играе с нейния син, който скучаел сам на кораба, и поиска да й дадат Лиза, като обеща, че ще се грижи за нея, ще я излекува и ще обезпечи бъдещето й. Тя беше много мила и добра жена, много милостива към бедните. Катерина прие и когато Лиза се качи на кораба на англичанката, Катерина замина за Египет. Мъжът ми замести Сюрио. Тогава, преди да замине, Лиза, която не можеше да говори, макар че лекарите твърдят, че някой ден ще проговори, тогава Лиза помоли леля си да ми обясни, че трябва да ви разкажа всичко, ако дойдете да я видите. Това е.