Свирех по-тихо, за да не уплаша детето, а да го привлека.
Разперило ръчички, то се полюшваше на крачката си и бавно се приближаваше.
То идеше, идеше, още няколко крачки и щеше да бъде при нас.
Майката дигна глава, изненадана навярно и разтревожена, че не е до нея.
Забеляза го веднага. Но вместо да изтича след него, както се надявах, само го повика и послушното дете се върна при нея.
Може би тия хора не обичаха танца. Най-сетне всичко беше възможно.
Заповядах на Зербино и Долче да легнат и запях своята канцонета. И навярно никога не бях я пял с такова усърдие.
Започвах втория куплет, когато видях човек с палто и с плъстена шапка на главата да се отправя към нас. Най-после! Запях с по-голямо увлечение.
— Хей! — викна той. — Какво правиш тук, нехранимайко такъв?
Млъкнах, слисан от тоя въпрос, и го гледах със зинала уста как се приближава към мене.
— Е, ще отговаряш ли? — каза той.
— Виждате, господине — пея.
— Имаш ли разрешение да пееш на площада в нашата община?
— Не, господине…
— Обирай си крушите тогава, ако не искаш да ти съставя акт.
— Но, господине…
— Наричай ме господин пъдар и да те няма, просяк такъв!
Пъдар! Знаех от случая с моя господар какво значи да се противиш на полицаи и на пъдари.
Не чаках да ми повтори заповедта. „Обрах си крушите“, както той ми заповяда, и бързо тръгнах по пътя, по който бях дошъл.
Просяк! Но това не беше вярно. Не бях просил: бях пял, бях свирил, това ми беше работата. Какво лошо бях направил?
След пет минути излязох от това негостоприемно, но добре пазено село.
Кучетата вървяха след мен, навели глава и умърлушени — навярно бяха разбрали, че ни се е случила неприятност.
От време на време Капи ме изпреварваше, обръщаше се към мене и ме гледаше любопитно с умните си очи. Всеки друг на негово място би ме запитал, но Капи беше много добре възпитано, много дисциплинирано куче, за да си позволи нескромен въпрос Показваше само любопитството си и виждах как челюстите му трепереха от усилията, които правеше, да не залае.
Когато се отдалечихме достатъчно и нямаше вече опасност от груба намеса на пъдаря, направих знак с ръка и трите кучета веднага се наредиха в кръг около мене — Капи стоеше в средата, неподвижен, вперил поглед в мене.
Време беше да им дам обяснението, което очакваха.
— Нямаме разрешение да играем — казах аз — и ни изпъдиха.
— Ами тогава? — запита Капи с мръдване на глава.
— Тогава ще спим на открито, къде да е, без да вечеряме.
При думите „без да вечеряме“ всички изръмжаха. Показах им трите су.
— Знаете, че това са последните ни пари. Ако похарчим нашите три су тая вечер, утре няма да имаме какво да ядем, а понеже днес ядохме, мисля, че е разумно да помислим за утрешния ден.
И прибрах трите су в джоба си.
Капи и Долче наведоха примирени глава, но Зербино, който не винаги беше послушен, а на това отгоре беше и лаком, продължи да ръмжи.
След като го изгледах строго, без да успея да го накарам да млъкне, обърнах се към Капи.
— Обясни на Зербино това, което той, изглежда, не иска да разбере — казах му аз. — Трябва да се лишим от второ ядене днес, ако искаме да ядем веднъж утре.
Капи перна веднага другаря си с лапа и между двамата се завърза спор.
Не мислете, че думата „спор“ е неуместна, понеже се отнася за две животни. Положително е, че всички животни наистина имат свой собствен език. Ако сте живели в къща, по чиито корнизи или прозорци лястовиците са си свили гнезда, навярно сте убедени, че тия птици не чирикат просто някакъв музикален напев, когато призори така оживено бъбрят помежду си. Те държат истински речи, разискват важни работи или си разменят нежни думи. А мравките от един и същ мравуняк, когато се срещат по някоя пътечка и си търкат пипалцата едно о друго, какво мислите, че правят, ако не допускате, че споделят нещо, което ги засяга? А кучетата — те не само знаят да говорят, но знаят и да четат. Вижте ги с муцуната нагоре или с наведена глава как душат земята или миришат камъните и храстите. Изведнъж те се спират пред кичур трева или пред някоя стена и стоят там известно време. Ние не виждаме нищо по тая стена, докато кучето чете там най-различни любопитни неща, написани с тайнствени букви, които ние дори не забелязваме.
Не зная какво каза Капи на Зербино, защото ако кучетата разбират езика на хората, хората не разбират езика на кучетата. Видях само, че Зербино не вземаше от дума и настояваше трите су да бъдат похарчени веднага. Трябваше Капи да се разсърди и чак когато си показа зъбите, Зербино, който не беше много смел, млъкна.