— Търсих те, видях те, че плуваше, но не успях да те открия… — Подсмърчам и гласът ми трепери.
— Емили, не се притеснявайте повече. Не бях далече, нали трябваше да сложа сухи дрехи, а след това се поразходих.
— Трябваше да те вида, за да ти кажа нещо… — Преглъщам с усилие, мачкам кърпичката и се опитвам да намеря подходящите думи.
Преди да успея да проговоря, господин Дарси започва:
— И аз изпитвам същото. И аз трябва да ви кажа нещо, много е важно, нещо, което няма да крия от вас нито минута повече…
Преставам да подсмърчам и вдигам очи. Започвам да се притеснявам. Погледът му е напрегнат. Отначало ми се струваше толкова сексапилен, а сега вече се чувствам неловко.
— То е нещо, което ще промени живота ни завинаги…
Едва сега осъзнавам какво се кани да каже. Мили боже, моля те не ми казвай, че се кани да направи онова, което си мисля.
Той се отпуска на колене пред мен.
— Майко мила — ахвам аз и паниката в мен напира.
Той ме поглежда стреснат.
— Какво има?
Колебая се. Това е моментът да му обясниш, Емили. Сега трябва да му кажеш всичко. Обясни му, че не желаеш да се виждаш повече с него, че двамата сте прекалено различни, че си тук, за да се сбогуваш с него. Кажи му, че си влюбена в Спайк…
Какво? Това пък откъде дойде?
— Ъъъ… кално е — заеквам аз. — Бричовете ти ще се изцапат.
Той ме поглежда и отново се изправя.
— Точно това обичам най-много у вас, Емили, че сте мила, грижовна и забавна.
Наблюдавам го как се настанява до мен на малката каменна пейка, замята на една страна палтото и подръпва бричовете си. Всичко това ми се струваше невероятно привлекателно преди, но сега го намирам претенциозно, проява на някаква показност.
— Както ви казах, искам да споделя нещо с вас… — започва господин Дарси.
— Виж, май не… — опитвам се да го прекъсна аз.
— Обичам ви, Емили — заявява той, преди да успея да го спра.
Забелязвам, че очаква нетърпеливо отговора ми.
Господи! Мълча, след това си поемам дълбоко дъх.
— Не, не ме обичаш — отвръщам твърдо аз.
Той ми се струва изненадан и доста объркан.
— Моля?
— Не ме обичаш — повтарям простичко аз. След това, по-решително, повтарям отново: — Не ме обичаш.
Господин Дарси се стъписва, но бързо се овладява.
— Емили! Как можахте да кажете подобно нещо? — ахва той и помръква.
Колебая се как да му обясня. За момент се оставям на магията и се питам какво ли би станало, ако променя намеренията си. Ами ако и аз му кажа, че го обичам? Ако избера фантазията пред действителността? Мечтата ми е толкова близо, че мога да я докосна с пръст.
— Мога, защото обичаш друга — избъбрям аз.
— Коя? Настоявам да ми кажете коя.
— Елизабет Бенет — натъртвам аз и в мига, в който произнасям името й, знам, че няма връщане назад.
— Познавате ли я? — пита той и се опитва да се овладее.
— Не бих казала — признавам аз.
— В такъв случай, Емили, позволете ми да ви уверя, че независимо от слуховете, които сте чули, аз наистина се запознах с госпожица Елизабет Бенет преди няколко месеца — струва ми се, че беше през ноември, и оттогава не съм я виждал. Вие откраднахте чувствата ми…
— Не — прекъсвам го аз и клатя глава. — Не е така. Просто си объркан.
— И аз така мисля — съгласява се господин Дарси. Гласът му прозвучава властно. — Когато се запознах с вас, Емили, всичко ми се изясни. Не искам жена като госпожица Бенет, а някоя със собствено мнение и самочувствие, която може да ме надиграе в собствената ми игра.
— Значи жена като Елизабет Бенет — настоявам аз, отчасти защото изпитвам отговорност към романа, отчасти защото се надявам той да схване намека и да успеем да избегнем този „разговор“.
Господин Дарси ме поглежда нетърпеливо.
— Защо непрекъснато говорите за госпожица Бенет? Та аз почти не я познавам — протестира възмутено той.
— Трябва да я опознаете на всяка цена. Двамата сте съвършени един за друг — продължавам аз. — Чух, че тя… ъъъ… много си пада по теб — продължавам аз с надеждата да въздействам на егото му.
— Пада ли?
— Това е американски израз — бързам да обясня. — Означава, че тя се възхищава от теб, намира те за привлекателен, смята, че си честен и почтен човек и… ъъъ… невероятен ездач — довършвам аз и кръстосвам пръсти зад гърба си. Боже, ако Джейн Остин ме чуе, сигурно ще ме убие. Напълно съсипах най-добрата й героиня.
Господин Дарси ми се вижда впечатлен, гърдите му се повдигат, но май още не е доволен. И той, както и повечето мъже не умее да приеме отказ.