— Може ли да я видя? — пита тя и посяга към ципа.
— Не може. Вече е изгладена и прибрана — спирам я бързо аз. — И е увита в мека хартия.
Браво, добре казано. Меката хартия ще я накара да си помисли, че съм я купила от някой скъп бутик.
Стела ми се струва впечатлена, но продължава да има известни съмнения.
— Опиши я — настоява тя и скръства ръце.
— Ами… — Колебая си и започвам да си припомням мисията, която предприех преди два дни, за да напазарувам. Така и не открих нищо в „Н&М“, въпреки че пробвах купища рокли, накрая имах чувството, че се задушавам, изпаднах в отчаяние и взех най-… — Празнична — отвърнах неопределено аз.
— Празнична.
— И весела — добавям обнадеждено аз.
— Празнична и весела ли! — ахва недоумяващо тя. — Емили, говорим за рокля, не за надуваем Дядо Коледа.
Правя последен опит.
— Има пайети — споменавам неуверено.
Стела е напълно отчаяна. Струва ми се нещастна във винтидж блузата с жабо и асиметричната пола, купена от бутик, който толкова ме плаши, че дори не смея да му погледна витрината.
— Празнична не означава, че е весела, Емили, означава, че говориш за някакъв моден кошмар — писва тя и притиска ръце към слепоочията си. — Празнична означава, че няма никакъв стил. Всички тези тъпи черни роклета, пайетени шалчета и лъскави изкуствени мигли. — Тя потръпва театрално и в същия момент аз си спомням нещо.
Не може да бъде! Моля те, Господи, не й позволявай да види новите ми…
— Какво е това?
Закъснях.
След като е напипала новите ми лъскави изкуствени мигли, които купих при същото пазаруване, Стела ги придържа пред едното си око и се взира в огледалото.
— Искрящ скреж — съска обвинително тя.
Знаех си, че трябва да купя матови. Знаех си.
— Да се върнем на Фреди. Наистина ли няма никакъв шанс за романтична връзка? — питам аз в отчаян опит да я разсея, защото може да стане още по-зле, когато открие пайетения шал, който си купих през уикенда.
Добре че се получава.
— Абсолютно никакъв — въздиша тя и се тръшва върху бялото ми канапе. — Може и да съм омъжена, но всъщност съм си неомъжена. Освен това имам нужда от най-добър приятел. — Нацупва се, обръща се по корем и се подпира на лакти. — Сигурна ли си, че не мога да те убедя да зарежеш старците в минибуса и да дойдеш да се повеселиш с нас в Мексико? Все още има едно свободно място. — Тя се преструва, че плаче.
— Автобусът е луксозен — поправям я аз. — Не, благодаря — клатя глава. — Знам, че ти е доста трудно да го проумееш, Стела, но аз искам да отида на тази екскурзия — това е самата истина. След като имах достатъчно време да помисля, наистина нямам търпение да замина. — Открай време ми се иска да отида в Англия, още откакто прочетох Джейн Остин. Така че това е чудесна възможност.
— Английските мъже са готини, особено някои — примирява се Стела. Изобщо не е вникнала в думите ми. — Погледни само Даниел Крейг.
— Не заминавам заради мъжете — въздишам нетърпеливо аз и се опитвам да натъпча още една книга през незатвореното ъгълче на ципа.
— И Джеймс Бонд ли не се брои? — въздиша замечтано тя. В този момент забелязва, че се мъча като грешен дявол и обръща страницата. — Господи, Ем! Не взе ли достатъчно книги?
— Някои хора носят прекалено много дрехи, аз предпочитам да нося книги — отвръщам спокойно аз като оправдание.
Стела се надига от леглото и ме поглежда накриво.
— Никога не знам към коя ще ми се прииска да посегна, когато си легна.
— Защо не вземеш да посегнеш към някой мъж — отвръща тя и дръпва шала и ръкавиците си.
Сега е мой ред да я погледна накриво.
— Сериозно, Ем, откога не си…
— Вече ти казах. Единствените мъже, от които се интересувам, са тук… — Грабвам „Гордост и предразсъдъци“ и я тупвам върху куфара.
— Добре, добре. Повече няма да чуеш и дума от мен. — Тя вдига ръце в знак, че се е предала. — Както и да е. Трябва да вървя. Самолетът няма да ме чака.
Кимам.
— Жалко, че сме на различни летища, можехме да вземем едно такси.
Поглеждаме се и аз разбирам, че е време да се сбогуваме.
— Добре, сладурче — подвиква Стела в изключително неуспешен опит да имитира британски акцент.
— Струва ми се, че и те казват сладурче — мръщя се аз през смях.
— Все ми е тая как приказват смахнатите англичани — свива рамене и отново насочва цялото си внимание към мен. — Да се пазиш и да прекараш добре — прегръща ме и ме притиска до себе си. — Нали обещаваш? — пита тя разчувствана, което е нещо ново за нея.
Притискам я и аз.
— Обещавам.
За частица от секундата ме обхваща съмнение дали наистина искам да прекарам Нова година сама, вместо със Стела и приятелките й, но бързо се стягам. Нали вече съм голямо момиче. Всичко ще бъде наред.