— Защо не пробваш и ти? — питам аз. Ама какво ми става? Нали дойдох, за да му призная вечната си любов?
— Не харесваш ли рок бандата „Смитс“? — пита той и подръпва лицето на фронтмена Мориси.
Веднага се разтапям. Господи, как успява? Как е възможно да е толкова сладък, въпреки че тениската му отпред е оплескана с паста за зъби?
— Обожавам „Смитс“ — признавам аз и се усмихвам.
— Добро момиче — отвръща той доволно.
Отново съм обезоръжена и поглеждам предпазливо Спайк, докато се опитвам да намеря подходящите думи, за да му кажа защо съм дошла. Само че няма лесен начин, по който да признаеш „Сгафих“.
— Какво искаше да ми кажеш за господин Дарси? — пита Спайк.
От вчера главата ми е пълна с какви ли не мисли за господин Дарси, ала в момента не се сещам какво да кажа. Гърдите ми се стягат.
— Няма ли да ми задаваш въпроси? — питам аз.
По дяволите! Не съм дошла тук, за да си говорим за господин Дарси.
— Не. — Спайк се мръщи и клати глава. — Ще бъде нещо като разговор.
Само като казва „разговор“ и аз усещам как по гърба ми плъзва тръпка. Как е възможно да не забележа досега очарователния му акцент? Мога да го слушам цял ден.
— Просто ми кажи онова, което да споделя с читателите. Защо всяка жена го приема за идеалния мъж, с когото да излезе на среща?
— За мен не е идеалният мъж — отвръщам аз.
Спайк извива вежди.
— Така ли? Защо?
— Прекалено самовлюбен е и може да е доста досаден — доверявам аз и се привеждам към него.
Спайк не откъсва поглед от мен, разбрал със секунда закъснение какво му казвам.
— Искам да кажа, че така си представям нещата — бързам да отговоря.
— Мислех, че искаш мъж като него — отвръща той и се привежда към мен, а сърцето ми заплашва да изхвръкне. — Не каза ли нещо такова, когато избирахме картички? — напомня ми той.
Усещам как се изчервявам.
— Може и така да е било — кимам аз. — Само че си промених мнението.
— Така ли?
— Аха — кимам отново. — Сбъркала съм.
Спайк не може да повярва.
— Ти? Признаваш си, че си сбъркала!
Господи, не предполагах, че ще бъде толкова трудно.
— Да — продължавам твърдо аз. — Сбърках за много неща.
Спайк ме гледа сериозно.
— Какви неща?
Поемам си дълбоко дъх. Ако не го направя сега, никога няма да имам друга възможност.
— Сбърках за теб.
Той ме поглежда и казва едно „ммм“, което означава „Давай, слушам те“.
— Говоря за Ърни.
— Ммм…
Събирам кураж и разкривам сърцето си.
— Говоря и за нас.
Ето, казах го.
В първия момент Спайк не трепва. Гледа ме безизразно, без да мига. Всяка секунда ми се струва дълга като час. Просто кажи нещо, мисля си аз. Каквото и да е.
— Разбирам — заявява най-сетне той и докосва върховете на пръстите си.
Сърцето ми се свива. Господи! Ужасно е. Когато си помислих „каквото и да е“, не исках да кажа точно „каквото и да е“. Чак сега разбирам, че великият романтичен момент, за който се бях надявала, че Спайк ме сграбчва и ме целува до припадък, няма да се получи. Чувствам се като пълна глупачка.
— Виж, всъщност трябва да тръгвам, можем да довършим интервюто по имейла — обяснявам задъхано аз, защото не мога да преглътна унижението. Притискам якето към гърдите си също като щит и се отправям към вратата.
Спайк става и пристъпва след мен.
— Кога ти е полетът?
— Ами… — Поглеждам часовника си. Готова съм, на каквото и да е, стига да не го поглеждам. — След няколко часа, но може да има движение и… — Нямам търпение да се измъкна навън, но Спайк е застанал на пътя ми и не мога да мина.
— Така ли? — пита той. — Могат да се направят много неща за няколко часа…
Нещо в гласа му ме кара да вдигна поглед. Очите му искрят весело. В този момент се усещам. Естествено. Това е то британското чувство за хумор. Той просто се бъзика с мен. Как е възможно да ми причини подобно нещо? Усещам вълна от раздразнение, последвана от огромно облекчение.
— Апартаментът ми е зад ъгъла — продължава той.
Заслужавах си го, мисля си аз.
— Какво предлагаш? — Преструвам се на шокирана, въпреки че едва сдържам вълнението си. Признавам си, че и на мен ми мина през ума подобна мисъл. Не дойдох единствено за да се извиня. Все пак и аз съм човек, а гърдите му са много стегнати, помня ги от онази вечер на бала.
— Ами, не знам, може да гледаме някой уестърн, да решим една кръстословица… — Пристъпва към мен.