Добре, спирам. Знам, че това са пълни глупости, но просто не успявам да се сдържа. А и не искам да се стърпявам. Защото след безумната поредица неуспешни срещи най-сетне намерих мъж, по когото съм луда и който е луд по мен. Той определено е луд. Трябваше ми доста време, докато го открия, наложи се да пътувам доста далече, дори излизах с господин Дарси, но както е казала Джейн Остин: Не бързайте, подходящият мъж най-сетне ще се появи? Така и стана.
Не си представях, че ще облича оплескани с паста за зъби тениски, но пък любовта е в състояние да ви изненада. Истината е, че аз преживях невероятна изненада в това отношение.
— Здрасти — започвам аз, щом притискам телефона до ухото си. — Как е при теб?
— Липсваш ми — отвръща Спайк.
Усещам как цялата пламвам.
— И ти ми липсваш — отвръщам щастливо аз, а след това хлъцвам, когато Стела ме сръчква в ребрата. Държа да ви кажа, че лактите й са много кокалести.
— Добре, след като казахме задължителната част, казвай как е табелката.
— Страхотна — възкликвам гордо аз. — Скоро ще я видиш.
— Знам, но нямах търпение. Ще прекарам с теб цели две седмици в Ню Йорк.
Усмивката ми става още по-широка.
— Я кажи, ти успя ли да предадеш навреме статията? — питам го аз.
— Да, стана… Има още няколко уточнения…
— Ами статията за господин Дарси?
— Не ти ли казах?
— Написал си я и редакторът ти е ахнал.
— Точно така — отвръща скромно той. — Решил е да я задържи за Свети Валентин.
И двамата ахкаме.
— Има и нещо друго. Когато се заех да проверявам имената, звъннах в туристическата агенция и помолих да ме свържат с госпожица Сотин, но ми обясниха, че такава нямало. Никога не били чували за нея. Проверих номера няколко пъти, за да съм сигурен, че не съм направил грешка. Не е ли странно?
— Много — съгласявам се аз и не мога да повярвам.
В този момент някой го вика и той бързо обяснява:
— Слушай, Ем, трябва да прекъснем. Да ти звънна ли по-късно?
— Да, разбира се. Чао.
— Чао.
Затварям и за момент оставам загледана в телефона.
— Станало ли е нещо?
Стела се появява от склада. Носи две чаши горещо кафе и ми подава едната.
— Благодаря — прошепвам аз и продължавам да гледам слушалката няколко секунди, преди да я оставя.
— Той е прав. Много е странно наистина — мисля на глас аз.
— Кое? Какво? Кажи! — любопитства Стела. Не може да си намери място.
— Екскурзоводката ни — обяснявам аз. — Никой в туристическата фирма не е чувал за нея.
— Я! — ококорва се Стела. — Измамница.
Извивам очи.
— Стела, прекаляваш с кримките по телевизията.
Тя изсумтява и отпива глътка кафе.
— Как се казваше екскурзоводката?
— Госпожица Сотин. Чакай малко, някъде тук оставих визитката й. — Оставям чашата, грабвам чантата си и ровя в портфейла. Бързо намирам кремавата визитка и я подавам на Стела.
— Това ли е всичко? Само името. Нищо друго — нито телефон, нито нищо.
Честно казано, досега не бях поглеждала. Просто я пъхнах при банкнотите, но сега виждам, че Стела е права.
— Май да — кимам аз.
— Ейна Дж. Сотин — чете Стела, като проследява с пръст засукания шрифт. — Всичко е ясно. — Тя свива рамене.
— Кое? — За мен нищо не е очевидно.
— Това е анаграма на Джейн Остин.
Поглеждам слисана.
— Какво? — прошепвам аз. Май гласът ми отказва да работи. — Не е възможно…
— Ти не си ли се сетила досега? Ем, точно ти…
Стела продължава да говори, но гласът й заглъхва, докато ровя на една от полиците, за да намеря „Доводите на разума“. Обръщам на задната корица. Няма нищо. Грабвам „Ема“. И на нея няма нищо. Дали да не пробвам от някой друг издател. Забелязвам „Гордост и предразсъдъци“ с твърда корица и я обръщам отзад.
Леле!
Пред мен е госпожица Сотин, всъщност Джейн Остин през 1811 година. Нищо чудно, че ми се струваше позната през всичкото време. Като изключим дрехите, двете са съвсем еднакви. Същият нос, същите очи, същата весела усмивка. Не знам защо си спомням жената, която преди Нова година се ровеше сред биографиите. Нали си купи книга за Джейн Остин, книгата, която не бях виждала никога преди, същата жена, която остави рекламната листовка на щанда. Точно така, приликата е невероятна. Не проумявам нищо. Не могат и трите да са все една и съща жена. Очевидно става въпрос за някакво съвпадение с анаграмата и прилика…
Припомням си съветите, които госпожица Сотин ми даваше за мъжете и връзките, странните забележки, които подхвърли, когато видяхме господин Дарси да плува, и пред катедралата, когато открих шала му. Възможно ли е и тя да го бе видяла също като мен? Ами балната рокля? От нея ли беше? Спомням си какво каза Стела. Някоя фея, вълшебница, сватовница ни беше събрала двамата със Спайк.