— Бивш — уточнява, без да трепне тя. — Сега ходи на сбирка на Анонимните алкохолици.
— Значи не му е позволено да ходи по срещи — заявявам аз. — Това беше част от дванайсетте стъпки. Нещо такова.
Стела ми се струва разбита. Захапва розовия си нокът и чака мълчаливо на върха на стълбата, докато аз отново се захващам с новите книги. Скъсвам найлоновата опаковка и ги трупам на пода.
Все още е рано и книжарницата е празна. Няколко минути мълчим, докато звънчето на вратата не издрънчава. Вдигам поглед и виждам клиентка. Жена, облечена в кожено палто. Тя забелязва, че я гледам, и ми се усмихва, а след това се насочва към отдела за биографии.
— Защо днешните мъже не са като героите в книгите? — продължавам аз и разопаковам няколко класически романа. — Сериозно ти говоря, Стела. Писна ми от съвременната любов — заявявам убедено аз. — Писна ми и от съвременните мъже. Отсега нататък ще се придържам към мъжете тук. — Навеждам се над „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин и поглаждам с обич корицата. — Представи си само свят, в който мъжете не ти крадат таксито, не те лъжат, не са пристрастени към порното в интернет, вместо това са истински кавалери, предани и почтени. Разхождат се по полята в бричове и бели ризи… кеф…
Разсеяно отварям романа и попадам на една от най-напрегнатите сцени между Елизабет Бенет и господин Дарси. Господи, колко обичам този момент. Облягам се на бюрото и продължавам да чета.
— Защо не мога да изляза на среща с господин Дарси? — въздишам замечтано аз. Притискам отворената книга към гърдите си и поглеждам някъде напред.
— Да не би да ми говориш за готиния тип, който работи в „Мак“? — любопитства Стела от стълбата.
Вдигам поглед към нея. Изглежда не чух правилно.
— Мога да пробвам да му взема телефона и ще ти го дам…
— Стела! — ахвам аз. Знам, че не разбира почти нищо от литература, но това е направо нечувано. Не е ли гледала поне филма? — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не знаеш кой е господин Дарси?
Тя ме поглежда предпазливо.
— Значи не е готиният от магазина „Мак“?
— Не! — сопвам се аз. — Говоря ти за най-сексапилния, най-романтичен мъж, който можеш да си представиш. Не само че проявява уважение и знае как да се държи с жена, ами е мургав, замечтан, очарователен, а страстта му е готова да избликне всеки момент.
— Леле, тоя е истинска мечта — киска се тя.
Поглеждам я строго.
— Та къде да го открием въпросния господин Дарси? — пита тихо тя. — Нямам нищо против и аз да се запозная с него.
Вдигам една от книгите „Гордост и предразсъдъци“ и я размахвам към нея, сякаш е веществено доказателство.
Изумената Стела присвива очи и се вглежда за момент в мен, докато се опитва да разбере какво й подсказвам. Накрая се усеща.
— Книга! — ахва невярващо тя. — Невероятният мъж, за когото мечтаеш, е герой от роман, така ли? — За момент ме поглежда ококорена, след това се смъква от стълбата и грабва книгата. — Ще ти кажа защо не можеш да излезеш на среща с тъпия господин Дарси — срязва ме тя. — Защото е герой от роман. — Качва се отново на стълбата и задържа томчето далече от мен. — Той не е истински. Емили, понякога си неспасяема романтичка.
Казва го с такова съжаление, сякаш страдам от някаква смъртоносна болест.
— Че какво му е лошото да си неспасяема романтичка? — питам наежена аз.
— Нищо. — Тя свива рамене, присяда на върха на стълбата и притиска кокалестите си колене към гърдите. — Само че ти ще трябва да приемеш фактите. Започни да живееш в истинския свят. Намираш се в Ню Йорк през двайсет и първи век, не си на страниците на… — тя млъква, поглежда гърба на книгата — … роман за английската провинция през деветнайсети век.
След това Стела слиза от стълбата, грабва останалите „Гордост и предразсъдъци“ и безцеремонно ги натъпква на полицата зад себе си.
— Ем, повтаряй след мен: „Господин Дарси не съществува.“
Втора глава
Времето до обяд се изнизва покрай клиентите, тръгнали да търсят подаръци за Коледа.
Малката независима книжарница е собственост на семейство Макензи вече три поколения. Тъй като е сгушена в странична уличка, притисната между шапкарски магазин и италианска пекарна, повечето хора я подминават, погледите им са привлечени от причудливите шапки на съседната витрина или са забързани да си поръчат сандвич със зеленчуков хляб. Дори не забелязват старата махагонова врата с оригинален витраж, през който слънцето нахлува късно следобед и рисува пъстроцветни петна по пода. Онези минувачи, които все пак се отбиват или случайно, или защото някой ги е насочил насам, задължително се връщат втори път.