— Виж, работата е там, че… — започвам аз и се опитвам по най-бързия начин да измисля някакво извинение, за да се измъкна.
Само че тя не ме оставя да довърша.
— Мама му стара! — хлъцва тя и притиска ръка към устата си. — Изобщо не помислих.
Сега пък какво стана?
— Толкова съм нетактична. — Протяга ръка, отпуска я на рамото ми и зашепва: — Дори не се сетих за възрастта. — Мълчи няколко секунди, след това продължава да шепне: — Нали не си минала трийсетте?
Отдръпвам се ядосана.
— Извинявай, но съм на двайсет и девет! — съскам аз и вдигам ръце към лицето си, сякаш от последния път, когато съм се поглеждала в огледалото, бузите ми са увиснали.
Наистина обичам Стела и знам, че намеренията й са добри, но понякога се питам какво се върти в платиненорусата й (в момента) главица. Първо се опитва да ме запознае с алкохолик, след това ми пробутва, че съм била стара.
— Само две години съм по-голяма от теб — измъквам се аз.
Стела се мръщи.
— Опа, извинявай. Не исках да… Просто аз… Нали знаеш, че хич ме няма в сметките, а и ти си… все едно, че нямаш възраст, Ем — заявява доволно тя и поруменялото й дръзко двайсет и седем годишно лице грейва.
— Ако продължиш в този дух, да знаеш, че ще бъдеш уволнена — предупреждавам я строго аз.
— Стига, Ем, точно от това се нуждаеш.
Ентусиазмът на Стела е като бронирана жилетка. Кълна се, че е непробиваем.
Завъртам стола към нея.
— Стела, повярвай ми, че това е последното, от което се нуждая.
— Да знаеш, че е ол инклузив — добавя тя и намига.
Изобщо нямам желание да си представя за какво намеква.
За щастие не ми се налага да уточнявам, тъй като клиентката ни прекъсва:
— Извинете, че ви прекъсвам, но искам да купя тази книга.
Вдигам очи към жената, която разглеждаше биографиите.
Леле, тая още ли е тук? Мислех, че вече си е тръгнала.
— Открихте ли нещо интересно? — питам аз и я поглеждам с любопитство. Нахлупила е кожена шапка, обиците й са нежни и дискретни, парфюмът — тежък, с аромат на цветя и забелязвам нещо старомодно в държанието й. Човек би казал, че е излязла от някой филм на Мърчант-Айвъри3, а не е от Манхатън.
— Да, благодаря — отвръща тя с английски акцент.
Без да вдига поглед, ми подава тънка книжка с кожена обложка.
Поемам я и поглеждам заглавието. „Личните писма на Джейн Остин“ пише със златни букви на корицата. Странно, дори не помня да съм виждала тази книга досега. Обръщам я, но не виждам баркод, само стикер, надписан на ръка. Това не е моят почерк. Сигурно книгата е стояла незабелязана години наред, мисля си аз, докато пускам касова бележка.
— Виж. Защо не погледнеш курорта? — Стела се появява от задната част и подхвърля лъскава брошура до касата. С периферното си зрение зървам доста надарени в бюста момичета по бикини, вдигнали ръце над главите си, яхнали надуваем банан. Думите „Забавление! Забавление! Забавление!“ са изписани в отровножълто.
— Не ме брой — отвръщам аз, без да посегна към брошурата.
— Ама защо? Наистина е изгодно и ще бъде забавно. Помисли си за морето, плажа, пясъка… — Тя поглежда клиентката, навежда се към мен и продължава по-тихо: — Секс!
Представям си как танцувам в задимен препълнен клуб, накичена с евтини бижута от мъниста, заедно с пъпчив осемнайсетгодишен младок, стиснала чаша пина колада с чадърче, и потръпвам от ужас.
— Точно за това си мисля — промърморвам аз, подавам бележката на клиентката и хартиен плик с надпис „Книжарница Макензи“. Тя кимва любезно, лицето й е все още скрито под гигантската кожена шапка, обръща се и си тръгва.
— Погледи го този. Направо е великолепен.
Отново насочвам вниманието си към Стела, която разлиства брошурата.
— Няма да дойда — заявявам твърдо аз.
— О, Ем… — мрънка тя.
— Казах, не — клатя глава и се връщам при компютъра. Продължавам да проверявам имейлите: поръчки за книги… намаления…
— Какво ще правиш? Да не би родителите ти да си останат вкъщи тази година?
С родителите ми живеем в един щат, но не са прекарвали Коледа и Нова година у дома, откакто завърших колеж. Миналата година ходиха на сафари в Ботсуана. Предишната година бяха за две седмици на някаква лодка в Индия. Преди това… Господи, вече съм забравила, но бяха на място, където мобилните телефони нямаха покритие.
— Харчим ти наследството — смеят се те, когато описват приключенията си, и аз искрено се радвам, че пътуват. Те са истински преродени хипита с пари. Купуват си обувки от „Биркенсток“4, карат тойота „Приус“, хранят се само с екологично чисти продукти — татко дори започна да ходи на йога, докато не го заболя гърбът, — а всяка година по Коледа и Нова година изчезват нанякъде.
3
Филмов тандем — Исмаил Мърчант и Джеймс Айвъри, автори на филми, засягащи нравите от началото на 20 век. — Б.пр.