Затова реших, че е най-добре да не му обръщам никакво внимание. Преструвах се, че не съществува.
След това го видях с Мейв. Той се смееше, шегуваше се, показваше й снимките на внуците си. Разбрах, че не си е научил урока. Държеше се по абсолютно същия начин и с мама. (Между другото, само за твое сведение, той няма внуци. Никога не се е женил, а съпругата му никога не е загивала в катастрофа. А пък годежният пръстен на мама се оказа откраднат от една от бившите му „годеници“.) Нямаше да понеса същата гадост да се случи пред очите ми. Не можех да му позволя да причини подобно нещо на Мейв.
Затова онази сутрин, когато пътувахме към катедралата, реших да й разкажа какво се е случило с мама. Тя остана шокирана. Как иначе? Бе разочарована и много разстроена, за което искрено съжалявам. Според мен аз й спестих много повече болка. Така поне Мейв няма да преживее унижението и болката, на които са били подложени останалите жени.
До ден-днешен мама не е видяла и едно пени от трийсетте си хиляди. Много скоро ще се пенсионира и разчиташе на тези пари за старини. Всъщност парите бяха последното, което я измъчваше. Парите са просто пари, но няма начин да залепиш отново разкъсаното сърце, нали?
Знам какво си мислиш в момента. Моята дума срещу неговата, нали? Той е мил старец, а аз съм гадняр. Затова приложих някои изрезки от онова време. Не очаквам да ми повярваш, Емили, но всичко е черно на бяло — така че прецени и реши сама.
Преди да ги прочетеш, ти казвам сбогом. Беше ми много приятно, че се запознах с теб. Ако си дочела имейла чак дотук, благодаря ти.
Двайсет и девета глава
Не знаех как да опиша чувствата си, докато четях имейла на Спайк. Изпитах какво ли не. Обзе ме възмущение, после отказах да повярвам, оставих се на гнева, на раздразнението, на ужаса, на чувството за вина и на съжалението. Седях на леглото и си казвах, че не мога да му повярвам. Всъщност вече бях взела решение. Той бе виновен за всичко, в което го обвиних.
Само че с всеки прочетен ред предубежденията ми започнаха да се разпадат. С всяка страница доказателствата ставаха необорими. Вече нямаше съмнение. Бях го преценила погрешно. Бях допуснала невероятна грешка. Нямаше нужда да чета статиите, за да се уверя.
Въпреки това ги прочетох. Заглавията се набиват на очи. „Любовникът мръсник“, „Младоженецът беглец“, „Открадна и сърцето, и спестяванията й“.
На снимките се вижда мъж с боядисана кестенява коса и мустаци, но няма съмнение, че е Ърни. Симпатичният беззащитен Ърни. Невинната жертва. Оцелелият след безпричинното нападение на Спайк, мъж наполовина на неговите години.
По дяволите! Как можах така да оплескам нещата?
Седя на ръба на леглото, поемам си въздух и се опитвам да запазя спокойствие. Умът ми не побира цялата тази работа. Нямам никаква представа какво да правя. Нещо ме подтиква да хукна долу и да изпратя на Спайк имейл, в който да се извиня, но след всичко, което му наговорих, след начина, по който се държах с него, бе просто немислимо. Един нищо и никакъв имейл след всичко, което казах и направих? Честно казано, няма да му се сърдя, ако ме прати по дяволите.
Дали да не оставя всичко както си е? И без това достатъчно сгафих. Нека просто се опитам да забравя. Ще се престоря, че никога не се е случвало.
Само че нещо се случи.
Чувството за вина ме пробожда. Мисля си за Ърни, колко ме беше впечатлил, колко бързо ме накара да повярвам на разказа му за Спайк. Защо стана така? Защото исках да му повярвам. Защото той просто затвърди първото ми впечатление. Така ми се искаше да съм права.
Само че ти сбърка, Емили.
Чувството за вина и срамът ще ме задушат. Освен това започва да се прокрадва и страх. Много е страшно, когато разбереш, че не можеш да вярваш на собствената си преценка. Гордостта и предразсъдъците ти могат да те ослепят и така и да не успееш да видиш истината. Понякога се чудя колко ли пъти досега съм бъркала — просто никога не съм разбирала.
Стаята ми се струва задушна и тясна. Трябва да изляза за глътка свеж въздух. Тъкмо ще си проясня мислите. Толкова много неща се случиха, че не мога да мисля трезво. Покрай разкритията за Спайк, Ърни и имейла на госпожа Макензи главата ми ще се пръсне.