— Да, Прамод?
— Това е прахово напластяване.
— Правилно! — Лео смени картината. — Но вижте това. Къде са отишли всичките ни шупли? Някой да мисли, че те са изчезнали по магически начин? Благодаря ви — отвърна той на усмивките им, — радвам се, че не мислите така. Сега да сравним двете картини. — Червено и синьо се сляха в лилаво там, където компютърът следваше изображението. — А сега виждаме малкия апарат. — Лео отново уголеми изображението. — Тези две шупли, плюс това напластяване, всички на една повърхност. Виждате фаталната пукнатина, която е започнала да се появява. При това завъртане… — екранът се обърна и Лео посочи пукнатината с ярко розов лъч. — Това, деца, е дефект.
Те възкликнаха удивени. Лео се усмихна и продължи:
— И двете пробни сканирани изображения са действителни картини. Но никое от тях не е завършено, никое не може да се използва самостоятелно. Трябва да знаете, че рентгеновия радиограф е идеален за откриване на празнини и попълнения, но не може да открива пукнатини и ултразвукът е оптимален точно за тези слоести прекъсвания, които рентгеновите лъчи най-вероятно пропускат. А сега — Лео се усмихна и смени ярката картина с друга, този път едноцветна, зелена, — погледнете това! Какво виждате? — Той кимна отново към Тони.
— Лазерно заваряване, сър.
— Така изглежда. Мнението ви е напълно разбираемо и напълно погрешно. Искам всички да го запомните. Огледайте добре! Това може да се окаже най-пагубното нещо, което някога сте виждали.
Четириръките изглеждаха дълбоко впечатлени, но изпълнени с неразбиране. Лео ги помоли за пълна тишина и внимание:
— Това — наблегна на думата, а гласът му се изпълни с презрение, — е изопачен преглед. По-лошо, този е само един от многото. Един от партньорите на Галактически Технологии, който доставя горивни камери за Скачащите кораби, се притеснил, че размерите на печалбата му са застрашени, защото системата отхвърля голяма част от услугите му. Вместо нещата да бъдат разглобявани и поправяни, те се обърнали към инспекторите по качествен контрол. Никога няма да разберем със сигурност дали главният инспектор е отказал подкуп или не, защото го няма да ни каже. Бе намерен убит от токов удар, който се приписва на негова собствена грешка при ремонт на електрическа инсталация в пияно състояние. При аутопсията е бил открит висок процент алкохол в кръвта му. Много по-късно бе отбелязано, че процентът е бил толкова висок, че той не е бил в състояние да върви, та какво остава да поправя електрическа инсталация.
— Помощник инспекторът прие подкупа. Заварките издържаха компютърния тест, защото бяха копирани и въведени данните от стари проекти вместо да бъдат направени истински изследвания. Бяха пуснати двадесет горивни камери. Двадесет бомби със закъснител.
— Историята беше разкрита едва след като се взриви и втората бомба — след осемнадесет месеца. Това не е клюка. Аз участвах в разследването — открих причината с най-стария тест на света, с ум и поглед. Седях там на стола в станцията и разглеждах онези стотици компютърни конспекти. Разпознах един и същи детайл, който се повтаряше многократно, докато компютърът разчете само това, че серията няма дефекти. Тогава осъзнах какво бяха направили онези копелета… — ръцете му трепереха, както винаги в тази част на лекцията, когато си спомнеше отминалите събития.
— Всичко беше изопачено с фалшиви компютърни схеми. Но това не помогна да се измамят и всеобщите закони на физиката. Осемдесет и шест души загинаха наведнъж. Това — подчерта отново Лео — не бе просто измама, това беше жестоко и хладнокръвно убийство.
— Ето и най-важното нещо, което мога да ви кажа — пое си дъх той. — Човешкият ум е най-крайното изпитание. Може да съберете всички технически данни и ако забравите нещо, да го потърсите и прочетете, но това трябва да се вреже в сърцата ви с огнени букви. Няма нищо, нищо по-важно за мен в мъжете и жените, които обучавам, от тяхната абсолютно почтеност. Без значение дали ще работите като заварчици или инспектори, законите на физиката неумолимо ще действат върху вас. Можеш да излъжеш човек, но не и метал. Това е всичко.
Той въздъхна, възвърна приятното си настроение и се огледа. Учениците стояха все така сериозни — не приличаха на клас, в който се подхвърлят мръсни шеги на задната редица. Всъщност, изглеждаха шокирани и го гледаха със страхопочитание.
— Така — прекъсна мълчанието той като плесна с ръце и бодро ги разтърка. — Сега да отидем в работилницата и да разглобим един електрод за електродъгово заваряване. Да видим дали ще открием нещо, което може да се развали по него…