Клер се засмя със скрито облекчение:
— Мистър Ван Ата питаше как се справя той.
— О — д-р Йей прибра усмивката си. — Разбирам. — Тя предпази обецата си от нападение като премести Анди достатъчно далече, но това го завъртя в нежелана посока. Той запротестира с пълно гърло. Д-р Йей капитулира и протегна пръсти към него. Анди отново тръгна към обецата, ръка върху ръка върху ръка.
— Ами — д-р Йей насочи вниманието си към Клер, — всъщност аз минах да ви съобщя една добра новина. Компанията е толкова доволна от начина, по който тръгнаха нещата с Анди, че решиха да преместят напред датата, в която да започнеш втората си бременност.
Лицето на Тони грейна в доволна усмивка зад д-р Йей и плесна победоносно с горните си ръце. Клер му махна смутено да се държи прилично, но не успя да удържи усмивката си.
— Уау — почервеня от радост Клер. Значи Компанията смята, че тя върши това добре. Понякога й се струваше, че никой не забелязва усилията й. — Колко напред?
— Месечният ти цикъл все още не се е възстановил заради кърменето, нали? Имаш дата за преглед утре сутринта. Д-р Минченко ще ти предпише лекарства за възстановяване на цикъла. Можеш да започнеш да опитваш след втория цикъл.
— Господи! Толкова скоро! — Клер замълча. Загледа се в палавия Анди и си спомни как първата бременност бе изпила енергията й. — Мисля, че ще се справя. Но какво стана с онзи идеален промеждутък от двадесет и пет месеца, за който говорехте?
Д-р Йей внимателно подбра думите:
— Има проект за увеличаване на продуктивността. За всички области. — Д-р Йей, която винаги бе пряма с Клер, се усмихна фалшиво, погледна щастливия Тони и сви устни. — Радвам се, че си тук, Тони, защото и за теб имам добра новина. Твоят инструктор по заваряване мистър Граф много те цени. Затова си избран за бригадир на отряда и ще се изявиш на първия Кей проект, който са съставили Галактически Технологии. Ти и другите участници в екипа ще пътувате около месец до място, наречено Станция Клайн. Намира се от другата страна на тесните дупки, над Земята. Дълъг път ще е. Затова мистър Граф ще ви придружи, за да довърши обучението ви.
— Най-накрая! — Тони подскочи от вълнение. — Истинска работа! Но… — той замълча подкосен. Клер вече бе помръкнала. — Но Клер как ще направи бебе следващия месец, ако аз съм надалеч?
— Д-р Минченко ще замрази твоя сперма преди да заминеш — предположи Клер. — Нали…?
— Хм — промърмори д-р Йей. — Ами, всъщност, това го нямаше в плана. По схема баща на следващото ти бебе трябва да бъде Руди, от Микросистемни инсталации.
— О, не! — преглътна Клер.
Д-р Йей проследи лицата им и се намръщи:
— Руди е много добро момче. Сигурна съм, че много ще се нарани от тази реакция. Не виждам защо се изненадваш, Клер, след всичките ни разговори.
— Да, но… аз се надявах. След като с Тони се разбираме толкова добре… Че ще ни позволят… ще говоря с д-р Кей!
— Той не е сред нас — въздъхна д-р Йей. — Значи искате да се въвлечете в съюз. Не ви ли предупредих да не го правите?
Клер овеси глава, а Тони пребледня.
— Клер, Тони, знам, че изглежда трудно. Но вие сте първото поколение и имате специална задача. Вие сте първата стъпка в мащабен план на Галактически Технологии, който ще развие поколения наред. Вашите действия са от твърде голямо значение за размножителния ефект. Вижте, това в никакъв случай не е краят на света. Репродуктивната схема на кариера за Клер е дълга. Много вероятно е да се съберете отново един ден. А ти, Тони — ти си от най-умните. Галактически Технологии държат на теб. Ще има и други момичета…
— Не искам други момичета — заинати се Тони. — Само Клер.
— Не бива да ти го казвам отсега, но Сонда от Храненето е твоето следващо момиче. Винаги съм я смятала за изключително красива.
— Тя се смее като резачка.
Д-р Йей изпуфтя нетърпеливо:
— Ще го обсъдим по-късно. На дълго. По-подробно, но сега трябва да поговоря с Клер. — Тя го избута през вратата и я заключи, въпреки смръщеното му лице и сподавените протести.
Д-р Йей се обърна към Клер и я фиксира със строг поглед:
— Клер, ти и Тони продължихте ли сексуалните си контакти след като забременя?
— Д-р Минченко каза, че това няма да нарани бебето.
— Д-р Минченко знае?
— Нямам представа… Аз само го попитах, така, най-общо. — Клер изучаваше виновно ръцете си. — Вие очаквахте да ги прекратим?