— Ами да!
— Но не ни казахте.
— Вие не попитахте. Всъщност, явно сте положили голямо старание да не подхващате въпроса. Сега като си помисля, как съм могла да бъда толкова заслепена?
— Но долу го правят през цялото време — защити се Клер.
— Откъде знаеш какво правят долу?…
— Силвър каза, че мистър Ван Ата… — Клер се сепна и млъкна.
Вниманието на д-р Йей се изостри като нож.
— Какво знаеш за Силвър и мистър Ван Ата? — погледна я изпитателно тя.
— Ами, всичко, предполагам. Искам да кажа, всички ние искахме да знаем как го правят хората долу — Клер замълча. — Странни хора са те — добави тя.
Д-р Йей остана втрещена за миг, после покри лице с ръце и се разсмя безпомощно:
— Значи Силвър ти обяснява най-подробно?
— Ами да — Клер гледаше предпазливо психоложката. Д-р Йей потисна кикота си. Очите й се зачервиха, отчасти от напиращия смях, отчасти от гняв:
— Предполагам… предполагам, че е по-добре да кажеш на Тони да не разпространява информацията. Страхувам се, че мистър Ван Ата ще се разстрои, ако разбере, че личният му живот се обсъжда от такава широка аудитория.
— Добре — съгласи се колебливо Клер. — Но вие винаги сте искали да знаете всичко за мен и Тони.
— Това е различно. Ние се опитваме да ви помогнем.
— Ами, ние със Силвър се опитваме да си помогнем една на друга.
— От вас не се очаква подобно нещо. — Д-р Йей притъпи острия си тон с лека усмивка. — Вие трябва да чакате, докато ви се обясни — Йей замълча. — И колко от вас са получили тази, хм, информация, от Силвър в крайна сметка? Само ти и Тони, надявам се?
— Ами и моите съквартирантки. Ходя в спалнята с Анди през свободното си време. Играем си с него. Спях до Силвър преди да се преместя. Тя е най-добрата ми приятелка. Толкова е смела. Пробва неща, за които никога не съм си и помисляла — въздъхна с малко завист Клер.
— Осем момичета — каза си Йей. — О, Кришна… Надявам се никое от тях да не е разпространило информацията!
Клер не искаше да лъже и затова нищо не каза. Нямаше нужда. Психоложката видя лицето й и примигна. Чудеше се какво да прави.
— Налага се да поговоря със Силвър. Трябваше да го направя още щом заподозрях, но си мислех, че той ще е достатъчно разумен да не оскверни експеримента точно под носа ми. Виж, Клер, искам подробно да поговорим за новата ти работа. Аз съм тук, за да я направя лесна и приятна. Знаеш, че ще ти помогна, нали? Ще се върна при теб при първа възможност.
Йей отскубна Анди от врата си, където се бе настанил в опит да вкуси обецата й, и го върна на Клер. Излезе като си мърмореше под носа нещо като „…да ограничим вредата…“
Клер остана сама. Прегърна силно бебето си. Притеснението натежа като буца под сърцето. Толкова се беше старала да бъде добра…
Лео хвърли одобрителен поглед през болезнената светлина и плътните сенки вакуум на двама от пригодените за космоса ученици, яхнали стягащия обръч точно в края на гъвкавата тръба. Между тях осемте ръце в ръкавици трескаво работеха.
— Сега, Прамод, Боби, вдигнете лъчевия оксижен и рекордера и ги нагласете в начално положение. Джулиан, пусни програмата за оптична лазерна подредба и ги проследи.
Изскочиха дузина фигури с по четири ръце, имената им бяха изписани отпред на всяка каска и на гърба на сребристите им работни костюми.
— На електронния лъч не бива да се позволява устойчива пропускливост. Този лъч може да пробие половин метър стомана. Само едно пробождане и вашият, да кажем, кораб с ядрено налягане или вашата горивна камера могат да изгубят структурната си цялост. Импулсният генератор, който Прамод проверява точно сега — гласът на Лео натежа от намека и Прамод мигом се дръпна, — използва естествената вибрация на лъчевия удар в заварявана кухина за създаване на вибрационна схема, която поддържа честотата му и елиминира пробождането. Винаги проверявайте два пъти проблема с изправността му преди да тръгнете.
Стягащият обръч бе добре споен към гъвкавата тръба и задължително огледан за пукнатини, сканиран на холограма, проучен и сравнен с рентген и изпробван с класическия тест на юмруците. Лео приготвяше учениците си за следващата задача.
— Тони, премести лъчевия оксижен върху… Изключи го първо! — Крясъкът прониза всички слушалки. Всъщност, лъчът бе изключен, но не и управляващия механизъм. Един случаен удар, докато Тони олюлява машината наоколо и… Лео проследи с очи хипотетичния разрез през близкото крило на Селището и потрепери.
— Отваряй си очите, Тони! Виждал съм човек, разрязан на две от свой приятел поради невнимание.