Ти сви рамене, озадачен и удивен:
— Защото те вълнуват, предполагам. Не виждам нищо лошо. Но аз ти донесох нещо по-хубаво за теб… — Той отново претършува чантата си и извади ефирна тъкан с цвят на слонова кост, с вплетени дантела и сатен. — Реших, че няма нищо лошо да облечеш обикновена женска блуза. Има избродирани цветя. Помислих, че ще ти хареса след като се занимаваш с хидропоника.
— О… — една от героините на Валерия Вигра носеше вкъщи подобно нещо. Силвър посегна, но отдръпна ръката си: — Но, но аз не мога да я вземе.
— Защо не? Ти взе дисковете с книги. Не е толкова скъпа.
Силвър, която чувстваше, че започва съвсем ясно да разбира от книгите как действат парите, поклати глава.
— Не е това. Хм, ами, не мисля, че д-р Йей ще одобри срещите ни. Нито пък… другите хора. — Всъщност, Силвър бе напълно сигурна, че „неодобрение“ едва ли щеше да се покрие с последствията, които едно разкриване на връзката й с Ти би предизвикало.
— Глупости — скара й се Ти. — Няма да им позволиш да ти казват какво да правиш, нали? — Но гласът му бе обагрен с тревога.
— Нямам намерение да им казвам какво правя — отбеляза Силвър. — А ти?
— Господи, не! — махна ужасено с ръка той.
— Значи постигнахме съгласие. За съжаление това — тя разочаровано посочи блузата — е нещо, което аз не мога да скрия. Веднага щом я облека, ще се намери някой да ме попита откъде я имам.
— О — продума той като поразен от неоспорим факт. — Да, предполагам, че трябваше да помисля за това. Дали ще можеш да я скриеш за известно време? Аз си вземам само гравитационните отпуски на Родео, защото всички извънредни кабини в совалката на Ориент IV са окупирани от по-висшестоящите. Е, и ти можеш да направиш приятни часовете при товарния превоз. Но аз имам положението си на командир на совалка и след още няколко цикъла ще се върна към постоянно скачане.
— Освен това, блузата не мога да я споделя — замисли се Силвър. — Книгите и видеодрамите са малки и лесно се скриват, но освен това те могат да се предават в групата, без да свършат. Никой не е пренебрегнат. И затова, хм, мога да получа съдействие, когато поискам да остана насаме за известно време. — Кимването й посочваше усамотението, на което се радваха в момента.
— О — преглътна Ти и замълча. — Не мислех, че всички тези неща се предават от ръка на ръка.
— Да не ги споделя? — възкликна Силвър. — Това би било наистина лошо. — Тя го погледна укорително и развълнувана бутна обратно към него блузата, докато не се е разколебала. Предпочиташе да й се наложи да обясни, отколкото да размисли.
По-добре беше Ти да не знае за скандала с един от дисковете с книга, случайно оставен във видеото и открит от земните служители в Селището, които го бяха предали на д-р Йей. Разследването не доведе до нищо. Те успешно бяха скрили останалата част от контрабандната библиотека, но свирепата ожесточеност на разследването бе достатъчно предупреждение за Силвър колко сериозна е постъпката й в очите на властите. Оттогава бяха направили две внезапни проверки, макар че не бяха открити повече дискове. Беше си взела бележка.
Самият мистър Ван Ата я бе дръпнал настрани — нея! — и бе настоял да шпионира другарите си. Тя беше започнала да си признава и бе спряла точно навреме. Напиращият у него гняв бе стегнал гърлото й. „Когато хвана малкия подлец, ще го разпъна на кръст“, бе изревал той. Може би мистър Ван Ата, д-р Йей и останалите няма да се сторят толкова страшни на Ти, но тя не искаше да рискува да изгуби единствения си сигурен източник на земни удоволствия. Ти поне искаше да прави бартер с онова което тя предлагаше, невидимата стока, която не се отчиташе в нито една лаборатория. Кой знае, друг пилот би могъл да поиска неща, които тя по-трудно щеше да измъкне незабелязано от Селището.
Силвър съзря дългоочакваното раздвижване в товарната зона. „А ти си мислеше, че рискуваш заради няколко книги, каза си. Почакай само това да се разкрие…“
— Благодаря ти все пак — каза бързо Силвър и сграбчи Ти за врата в една дълга благодарствена целувка. Той затвори очи — прекрасен рефлекс — и Силвър извърна своите отвъд контролната кабина. В този момент Тони, Клер и Анди се измъкваха по гъвкавата тръба на шлюза на совалката.
„Ето, помисли си тя, това е. Направих, каквото можах. Останалото зависи от вас. Късмет, двоен късмет. Искаше ми се да бях с вас.“
— Ооф! Виж колко стана часът! — Ти се освободи от прегръдката й. — Трябва да свърша работата си по този списък преди капитан Дюранс да се е върнал. Мисля, че си права за блузата. — Той безцеремонно я напъха обратно в чантата си. — Какво искаш да ти донеса следващия път?