— Сиги от Поддръжка на Въздушните системи ме попита за сериите на Нинджа на Звездните Близнаци — отговори веднага Силвър. — Стигнал е до седма, но му липсват четвърта и пета.
— О — отвърна Ти, — ето това е прилично развлечение. Ти самата гледала ли си ги?
— Да — Силвър сбърчи нос. — Но не съм сигурна, че хората си правят такива лоши неща един на друг. Казваш, че това е художествена проза?
— Ами да.
— Отдъхнах си.
— Да, но какво искаш за себе си? — настоя той. — Няма да рискувам да ме хокат, за да умилостивя Сиги, който и да е той. Сиги няма твоите… — той въздъхна със замечтан поглед — страстни бедра.
Силвър размаха трите нови плочки с книги с долната си дясна ръка.
— Още от тях, ако обичате, сър.
— След като искаш глупости — той целуна подред всяка от четирите й длани, — ще получиш глупости. Хм, ето го и безстрашният ми капитан. — Ти припряно оправи униформата си на пилот на совалка, включи светлинния лост и грабна панела с доклада си. Една врата в края на товарното отделение изсвистя и се отвори. — Той мрази да се занимава с по-младите скачащи пилоти. Нарича ни дечковци. Смятам, че го притеснява факта, че на моя кораб аз ще се издигна повече. Все пак, по-добре да не давам на старчето повод да се заяжда с мен…
Силвър скри плочките с книги в чантата си и зае поза на случаен минувач. В контролната кабина влезе капитан Дюранс.
— Приключвай, Ти, има промяна в маршрута.
— Да, сър. Какво изскочи?
— Викат ни долу.
— По дяволите! — тихо изруга Ти. — Имах насрочена среща за, ъ-ъ… — той погледна Силвър. — Трябваше да се срещна с приятел тази вечер на Трансферна Станция.
— Чудесно — с иронично безразличие каза капитан Дюранс, — изпрати оплакване до Служебни Връзки, че работният график пречи на любовния ти живот. Може би ще направят всичко възможно да ти отнемат работния график.
Ти разбра намека и продължи да изпълнява задълженията си като техник, пристигнал да работи в контролната кабина на товарната зона.
Силвър се смали в ъгъла, замръзнала от ужас. На Трансферна Станция Тони и Клер бяха планирали да се прехвърлят на скачащ кораб за Ориент IV, да се отдалечат от обхвата на Галактически Технологии и да си намерят работа като пристигнат там. Ужасно рискован план, който показваше тяхното отчаяние. В началото Клер беше ужасена, но най-накрая се предаде и се съгласи с плана на Тони, който бе пресметнал всяка стъпка. Най-малкото първите крачки изглеждаха добре обмислени. Следващите изглеждаха по-мъгляви, далеч от дома и Родео. Във всеки случай не бяха планирали да слизат до Земята.
Сигурно Тони и Клер вече се бяха скрили в товарната совалка. Нямаше как да ги предупреди. Да ги предаде ли, за да ги спаси? Със сигурност щеше да последва ужасен скандал — страхът стегна като с обръч гърдите й. Дъхът й секна. Сякаш беше онемяла.
Отчаяна и парализирана, тя гледаше на екрана на контролната кабина как совалката се отделя от Селището и започва да пада към спираловидната атмосфера на Родео.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Полутъмното товарно отделение сякаш започна да реве навсякъде около Клер, когато намаляването на скоростта оказа натиск върху конструкцията. Металната обвивка на совалката вибрираше от удари и свистене.
— Какво става? — пое си дъх Клер. Тя освободи една от ръцете си от пластмасовите палети, зад които се бяха скрили, за да придържа по-добре Анди. — Ударихме ли се в нещо? Какъв е този странен шум?
Тони наплюнчи пръст и го вдигна:
— И дума не може да става за течение. — Той преглътна, за да използва евстахиевите си тръби: — Налягането не се променя. — Свистенето обаче се усилваше.
Два механични удара, един след друг, които по нищо не приличаха на познатото тупване и щракване при затварянето на люка, разтърсиха от ужас Клер. Скоростта продължи да спада, променяна от непознатия нов вектор на удара. Тази част на товарното, към която бяха прикрепени палетите, сякаш притискаше Клер. Тя нервно притисна Анди към корема си.
Бебето ококори очи, устата му се изкриви от страх. „Не, моля те, не реви!“ Тя не смееше да даде воля на плача, който напираше от собственото й гърло. Това щеше да го накара да завие като сирена.
— Баничка, баничка, пекарю… — продума Клер. — Изпечи баничка веднага… — тя го погъделичка по бузата и хвърли на Тони поглед, изпълнен с мълчалива молба.
Тони беше пребледнял:
— Клер, мисля, че совалката се движи надолу! Обзалагам се, че тези удари са от разгръщането на крилата.