— О, не! Не може да бъде. Силвър провери плана…
— Изглежда, че Силвър е направила голяма грешка.
— Аз също го проверих. Тази совалка трябва да вземе екипаж от служители от Трансферна Станция и после да слезе долу.
— Значи и двете сте направили голяма грешка — гласът на Тони бе суров и трепереше. Опитваше се да прикрие с гняв напиращия страх.
„О, само не ми крещи! Ако не съм спокойна и Анди няма да остане спокоен. Това не беше мое хрумване…“
Тони се претърколи по корем и повдигна тялото си от блъскащата го повърхност на… на пода, така земните наричаха посоката, от която идваше гравитационната сила. Изпълзя към най-близкия прозорец като се издърпваше с ръце. Светлината, която струеше през него, странно се разсейваше, чезнеше.
— Всичко е бяло, Клер, мисля, че влизаме в облак!
Клер с часове бе наблюдавала облаци горе от орбитата. Как бавно се издуваха в атмосферата на Родео. Винаги й изглеждаха огромни като луни. Копнееше да ги види.
Анди стискаше синята й фланелка. Тя се претърколи като Тони с длани към повърхността и тръгна нагоре. Анди обърна глава към баща си, протегна към него горните си ръце и се опита да се откъсне от Клер с долните. Подът подскочи и го удари.
В първия момент беше прекалено изплашен, за да се разплаче. Но после отвори уста и изрева с разтреперания писък на осъзнатата болка. Викът прободе всеки нерв на Клер.
Тони се стресна и слезе от прозореца обратно при тях:
— Защо го изпусна? Какво си мислиш, че правиш? О, накарай го да млъкне, бързо!
Клер отново се претърколи по гръб и издърпа Анди върху мекия си корем. Погали го и го целуна припряно. Той вече не плачеше от болка, а от страх, но виковете му така и не стихваха.
— Ще го чуят чак в кабината на пилота! — прошепна притеснено Тони. — Направи нещо!
— Опитвам се — прошепна в отговор Клер. Ръцете й трепереха. Тя се опита да притисне главата на Анди към гърдите си — нещо, което обичаше, но този път той извърна глава и се разпищя още по-силно. За щастие шумът от движението на совалката през атмосферата бе достигнал децибелите на оглушителна гръмотевица. Когато шумът стихна, Анди вече се беше уморил. Чуваха се само скимтящите му хълцания. Той потри мокро от сълзи и пот лице във фланелката на Клер. Тежестта му върху корема и диафрагмата й почти спираха дъха й, но тя не смееше да го отмести.
Поредна серия удари отекна в совалката. Вибрациите на двигателите променяха нивото си. Клер политаше насам и натам според постоянно менящите се вектори на ускорението. Най-силен бе този откъм пода. Тя си позволи да отпусне две от ръцете си от Анди, за да се закрепи за пластмасовите палети.
Тони стоеше до тях и хапеше устни от безпомощност и притеснение:
— Трябва да слезем долу и да се прикрепим към повърхността.
— В един от входовете на совалката — кимна Клер. — Там ще има хора, земни. Може би е най-добре да им кажем, че съвсем случайно сме се оказали на борда. Може би… — добави тя обнадеждено — те ще ни изпратят обратно вкъщи.
Тони стисна горната си дясна ръка в юмрук:
— Не! Не можем да се предадем сега! Никога няма да имаме друг шанс!
— Но какво можем да направим?
— Ще се крием на този кораб, докато успеем да се качим на друг. Някой, който отива на Трансферна Станция. — Клер изпуфтя изплашено, без да иска. Гласът му се изпълни с настоятелна молба: — Направили сме го веднъж, ще успеем пак.
Тя поклати невярващо глава. По-нататъшния спор бе прекъснат от ужасяващи удари, които разтърсиха целия кораб, а после се сляха в приглушен продължителен тътен. Светлината, която струеше през прозореца, освети товарното отделение, когато совалката се приземи, след което отново падна мрак. Двигателите изскимтяха и млъкнаха.
Клер се отдели внимателно от палетите. От всичките вектори на ускорението остана само един. Бе изумително чувство.
Гравитацията тихо и неумолимо я смазваше. Тя се бореше с натрапчивата мисъл, че ако натискът изведнъж спре, ще бъде запратена към тавана, където ще премаже Анди. Имаше чувството, че целият товар се движи бавно в кръг около нея. Тя затвори очи, за да се предпази.
Тони стисна предупредително долната й лява китка. Тя погледна нагоре и замръзна. Външната врата в края на товарното отделение се отвори.
Влязоха двойка земни във фирмени гащеризони. Вратата към центъра на совалката се отвори. Показаха се главите на Ти и на още един пилот.
— Здравейте, момчета. Каква е тази припряност?
— Трябва да обърнем това птиче и да го натоварим отново за час — отговори служителят по поддръжката. — Имате време само да се изпикаете и да обядвате.