Тишината се втвърди като студено масло. Силвър почти се задави.
— Добре — изсъска й Ван Ата, — щом това е начинът, по който искаш да играеш. Много добре. Изборът си е твой — той се обърна към Йей. — В болницата нали имате нещо като фаст пента, докторе?
Устните на Йей потрепериха:
— Фаст пента е легален само за полицейския отдел, мистър Ван Ата.
— Не трябва ли заповед от съда за използването му? — запита Лео, без да отмести поглед от бобеното листо, което въртеше между пръстите си.
— Що се отнася до гражданите, Лео. Това… — Ван Ата посочи Силвър — не е гражданин. Е, докторе?
— Отговорът на въпроса ви, мистър Ван Ата, е не. В нашата болница няма нелегални лекарства.
— Аз не казах фаст пента, казах нещо подобно — ядоса се Ван Ата. — Нещо упойващо, нещо за крайна нужда.
— В крайна нужда ли сме? — попита Лео с мек тон. Все още си играеше с листото, което вече бе скъсал. — Прамод ще замести Тони, вероятно едно от другите момичета с бебета може да излезе вместо Клер. Защо Вицепрезидентът на Управлението трябва да разбере всичко?
— Ако се окаже, че двама от работниците ни са избягали долу — Силвър примигна при това ехо на нейния собствен страх… — или че се носят някъде отвън изсушени от студа, ще ни бъде ужасно трудно да го скрием от нея. Вие не сте виждали тази жена, Лео. Надушва проблемите отдалеч.
— Мм — промърмори Лео, а Ван Ата се обърна отново към Йей:
— А вие, докторе? Какво ще правите? Или предпочитате да чакате, докато някой не попита какво да прави с телата?
— Четвърти Тализан-5 прилича малко на фаст пента — смотолеви неохотно д-р Йей. — При определена доза. Но ще се чувства зле цял ден.
— Изборът е неин — той се обърна към Силвър: — Последен шанс, Силвър. Писна ми! Презирам предателството. Къде отидоха? Кажи ми или ще си получиш инжекцията, още сега.
Изведнъж я облада болезнена човешка смелост:
— Ако ми направиш това — прошепна Силвър с отчаяна гордост, — ние ще успеем.
Ван Ата се присви от напиращия гняв:
— Ще успеем? Ти и твоите малки приятелчета заговорничите да саботирате кариерата ми пред Управлението на Компанията и ти ми казваш „ще успеем“? Страшно си права, ние ще успеем!
— Охрана на Компанията, Отделение Три, говори капитан Банерджи. С какво мога да ви помогна?
— На служба ли сте? — отсече добре облечен мъж от екрана. Явно в него бушуваха силни емоции и дишането му бе учестено, а брадичката му потръпваше нервно.
Банерджи свали краката си от бюрото и се наведе напред:
— Да, сър?
— Аз съм Брус Ван Ата, директор на Проекта в Селището. Проверете кода ми или каквото се налага!
Банерджи се изправи и написа кода. Появи се надпис „чисто“ и изчезна. Банерджи се поизправи още малко:
— Да, сър, продължете.
Ван Ата замълча, сякаш се чудеше откъде да започне. Проговори бавно, въпреки неспокойните си и объркани мисли, които се бяха изписали на напрегнатото му лице:
— Имаме малък проблем, капитане.
Банерджи се напрегна. Той можеше да разпознае кога някой прикрива истината:
— О?
— Три от нашите… експериментални създания са избягали от Селището. Ние разпитахме съучастника им и смятаме, че са тръгнали с полет B 119 и сега се намират някъде в Отделение Три. Крайно наложително е да бъдат заловени и върнати при нас по най-бързия начин.
Очите на Банерджи се разшириха. Информацията относно Селището се пазеше в абсолютна тайна, но нямаше човек, който да е работил достатъчно дълго на Родео и да не знае, че съществуват някакви генетично променени хора, пазени в изолация. Обикновено минаваше време преди новите служители да разберат, че повечето екзотични истории за чудовища, разказвани от старите, бяха форма на въздействие върху тяхната доверчивост. Той бе прехвърлен на Родео само преди около месец.
Думите на шефа на Проекта прозвъняха в главата на Банерджи. Избягали. Да се хванат. Криминални бегълци. Избягали са опасни животни от зоопарка, а техните пазачи са затворени. Тогава някакво окаяно ченге получава задача да ги хване. Случайно са изчезнали ужасни биологични оръжия. С какво, по дяволите, си имаше работа той?
— Как да ги разпознаем, сър? Те — Банерджи преглътна… — приличат ли на човешки същества?
— Не — Ван Ата ясно прочете страха у Банерджи и изсумтя иронично: — Няма да имате проблем да ги разпознаете, уверявам ви, Капитане. А когато ги откриете, веднага ми се обадете като използвате личния ми код. Не харесвам това общуване по общия канал. За Бога, действайте внимателно, разбирате ли?