На Клер й се стори, че складът прилича на кристална решетка. Целият бе с прави ъгли. Простираше се на деветдесет градуса във всяка посока. Огромни рафтове стигаха до тавана, безкрайни коридори, които се пресичаха, спираха гледката… спираха полета.
Но тук не можеше да се говори за полет. Тя се чувстваше… заклещена. Като се замислеше, извивките в Селището й се струваха уютни като прегръдка.
Двамата се спотаиха в една празна клетка на рафта, една от малкото, които бяха открили празни. Беше с размер два на два метра. Тони беше настоял да се покатерят до третия ред, за да бъдат над полезрението на всеки земен, който можеше да мине по коридора на дългите си крака. Оказа се, че е по-лесно да вървят по стълбите към рафтовете, отколкото да пълзят по пода. Но беше ужасно трудно да вдигнат торбата. Връвта й бе твърде къса, за да могат първо да се покатерят и после да я изтеглят.
След време Клер се обезкуражи. Анди се гърчеше, ръмжеше и риташе срещу гравитацията само от време на време, но тя си представяше неприятната сцена как той пада от ръба. Клер започваше да не харесва ръбовете.
Един робот избръмча край тях и Клер замръзна. Разтреперана, тя се дръпна назад в нишата. Притискаше Анди към себе си, сграбчила една от ръцете на Тони. Бръмченето отмина и тя възобнови дишането си.
— Успокой се! — скръцна Тони. — Успокой се… — Самият той дишаше учестено. И на него му беше трудно да следва съвета си.
Клер гледаше със съмнение робота. Той беше спрял някъде по коридора и освобождаваше една пластмасова кутия от закодираната й клетка.
— Можем ли да хапнем сега? — последните три часа тя непрекъснато люлееше Анди напред-назад, за да стои тих и мирен. Беше капнала от умора, стомахът й къркореше, гърлото й бе пресъхнало.
— Предполагам — каза Тони и махна няколко дъски от скривалището им. — А после по-добре да потърсим начин да се измъкнем от хангара.
— Не можем ли да си починем тук по-дълго?
— Колкото повече чакаме, толкова по-голям е шансът да ни открият — поклати глава Тони. — Ако не се качим скоро на совалка за Трансферна Станция, могат да започнат да претърсват Скачащите кораби. Нашият шанс е да не ни открият, преди да разберат, че сме се отдалечили прекалено надалеч.
Анди се разплака и дупето му се стопли — разнесе се позната миризма.
— О, скъпи, би ли извадил памперс?
— Пак ли? Това е за четвърти път, откакто напуснахме Селището.
— Май не взех достатъчно — разтревожи се Клер, докато преобуваше Анди.
— Половината от торбата ни е пълна с памперси. Не можеш ли… да го използваш малко по-дълго?
— Страхувам се, че е получил диария. Ако не го сменям толкова често, ще прояде кожата, ще я зачерви, дори ще започне да кърви и ще се инфектира. А после ще плаче и крещи всеки път, когато се опитам да го докосна и почистя. Може да вдигне ужасен шум.
Тони потупа нервно по пода на стелажа с пръстите на долната си дясна ръка и въздъхна. Клер добре уви използвания памперс и тръгна да го поставя обратно в торбата.
— Трябва ли да носим това с нас? — попита Тони. — След малко всичко вътре ще започне да вони. Освен това и така е достатъчно тежка.
— Никъде не видях канал за боклук — каза Клер. — Какво друго можем да направим?
Тони се бореше със себе си:
— Просто ще ги оставим — смотолеви той. — На пода. Няма да полетят по коридора. Остави ги всичките!
Клер едва си пое дъх. Това бе ужасяваща, революционна идея. Преди да се разколебае, Тони събра четирите малки превръзки и ги натика в далечния ъгъл на клетката. Усмихна се колебливо, за да повдигне духа й, но в погледа му се четеше вина. Клер го погледна притеснена — ситуацията наистина бе изключителна, но дали у Тони не се зараждаха престъпни наклонности? Дали щеше да е пак нормален, когато стигнат… където и да отиваха?
Ако пристигнеха. Клер си представи как преследвачите им откриват мръсните памперси и тръгват по следите им. Като онази героиня от книгите на Силвър, която бе направила път в галактиката с листенца от цветя…
— Може би е по-добре да се преместим в хангара. Сякаш земните се разотидоха.
— Как ще изберем совалката този път? — попита Клер. — Откъде ще знаем дали няма да се върне обратно в Селището? А може да носи товар, който да бъде разтоварен във вакуума? Ако отворят товарното отделение в космоса, докато сме още вътре…
Тони наведе глава и стисна устни:
— Не знам. Но Лео казва, че за да разрешиш голям проблем или да завършиш голям проект, трябва да го раздробиш на малки части и да ги изпълниш една по една. Нека първо да се върнем в хангара и да видим дали изобщо има някаква совалка.