Клер кимна, но не помръдна. Биологията създаваше проблеми не само на Анди, реши мрачно тя:
— Тони, мислиш ли, че ще намерим тоалетна по пътя на връщане? Трябва да отида.
— Аз също — призна си Тони. — Видя ли някаква, докато идвахме?
— Не — изобщо не й беше до това, докато пълзяха по пода, криейки се от земните, а тя стискаше силно Анди към себе си от страх да не се разплаче. Дори не беше сигурна откъде точно са минали, след като избягаха от първото си скривалище.
— Не може да няма — реши оптимистично Тони. — Тук работят хора.
— Не и в този сектор — отбеляза Клер, взирайки се в покритата със складови клетки стена. — Всички са роботи.
— Тогава да се връщаме в хангара. Виж… — гласът му се разколеба. — Хм… имаш ли представа как изглеждат тоалетните в полетата с гравитация? Как функционират? Въздушното всмукване сигурно не може да се пребори с активните сили.
Една от контрабандните исторически видеодрами на Силвър включваше сцена с външна тоалетна, но Клер беше сигурна, че това е остаряла технология:
— Мисля, че използват вода някак си.
Тони сбърчи нос и сви рамене, за да прикрие смущението си:
— Ще го измислим — погледът му попадна върху мръсния вързоп памперси в ъгъла. — Много е зле…
— Не! — възпротиви се Клер. — Или поне… поне да се опитаме да открием тоалетна първо…
— Добре…
Приближаваше ги шум от ритмично почукване. Тони тъкмо щеше да се метне на стълбата, но смотолеви „У-упс“ и се скри обратно в клетката. С притеснено лице той й направи знак да мълчи. Спотаиха се в дъното на клетката.
— Ааа? — обади се Анди. Клер го повдигна и запуши устата му с една от гърдите си. Но той беше сит и отегчен и извърна глава. Клер свали фланелката си. Опита се да му отвлече вниманието, изброявайки тихо всичките му заети пръстчета. Той също беше целият в мърсотия. Нищо странно — нали планетите бяха направени от мърсотия. Но тя изглеждаше по-добре отдалече. Да кажем, от няколко стотици километри…
Почукването се чуваше все по-силно, мина покрай тяхната клетка и заглъхна.
— Служителят от Охраната на Компанията — прошепна Тони в ухото на Клер.
Тя кимна, не смееше да си поеме въздух. Почукването идваше от онези твърди покривки на краката на земните, когато се удряха в циментовия под. Минаха няколко минути. Почукването не се възобнови. Анди гукаше тихо.
Тони внимателно подаде глава навън, огледа се наоколо — надясно, нагоре, надолу:
— Добре, приготви се да ми помогнеш да сваля торбата преди роботът да се е върнал. На последния метър ще падне, но може би шумът от робота ще го заглуши.
Заедно избутаха торбата към ръба на клетката и зачакаха. Роботът идеше по коридора. Носеше голяма пластмасова кутия.
Роботът спря под тях, бибитна и се обърна на деветдесет градуса. Кутията се издигна.
В този момент Клер си спомни, че тяхната клетка бе единствената празна на редицата.
— Идва към нас! Ще ни размаже!
— Излизай! По стълбата! — извика Тони.
Вместо това тя се върна и грабна Анди, когото бе оставила в дъното на клетката, по-далеч от страшния ръб, когато бяха прибрали торбата обратно. Палетът се издигна към отвора на клетката и вътре настана мрак. Тони успя да заобиколи робота и да слезе по стълбата, преди той да настъпи страшно напред.
— Клер! — извика Тони, удряйки напразно отстрани по големия пластмасов палет. — Клер! Не, не! Глупав робот! Спри, спри!
Но очевидно роботът не чуваше. Продължи напред, като буташе торбата им пред себе си. Оставаха само по няколко свободни сантиметра отстрани и отгоре на палета. Клер отстъпи, скована от ужас. Виковете й бяха заседнали в гърлото. Успя само да изписука. Назад, назад — опря се в студената, метална стена. Прилепи се плътно за нея. Стоеше на долните си ръце, а с горните придържаше Анди, който разцепваше въздуха с ужасни писъци.
— Клер! — извика Тони от стълбата. После изрева просълзен: — АНДИ!
Торбата до тях бе сплескана и смачкана. В последния момент Клер премести Анди в долните си ръце, а с горните се запъна срещу палета, срещу гравитацията. Може би смачканото й тяло щеше да задържи палета достатъчно надалеч и щеше да спаси Анди. Подемникът на робота се изкриви от прекалено усилие…
И се отдалечи. Клер мълчаливо се извини на претъпканата им торба за всички проклятия, които тя и Тони бяха й стоварили през последните няколко часа. Нищо вътре нямаше да е същото, но пък спаси живота им.
Роботът скръцна озадачено. Палетът се наклони назад и падна долу. Клер се втурна напред. Целият склад беше прокънтял, когато палетът се удари в цимента. Последва накъсано ехо. Клер не беше чувала нещо по-оглушително. Палетът понесе и подемника със себе си. Колелетата изпърполиха празно във въздуха и тупнаха безпомощно долу.