— И какво повече можеш да направиш от лекарите? Аз лично ще разпъна на кръст онзи идиот от охраната за това…
— Ще се видим там — изрева Лео и хукна.
Коридор 29 приличаше на бойно поле. Разпилени съоръжения, боклуци навсякъде. Лео без малко да се спъне в няколко метални калника. Ритна ги раздразнен от пътя си. Двама лекари и гард от охраната стояха до една носилка на пода. Някаква торба беше вдигната на един стълб като флаг над тях.
Червена фланелка. Тони, Тони е бил ранен. Клер се беше свила на пода малко встрани. Стискаше до себе си Анди. Сълзите й тихо се стичаха по размазаното й бледо лице. Тони се гърчеше и стенеше в носилката.
— Не можете ли да му дадете нещо успокояващо поне? — настоя гардът.
— Не знам — явно лекарят беше объркан. — Нямам представа какво са направили с метаболизма им. Шокът си е шок. В случая ми е трудно да…
— Свържете се незабавно с д-р Уорън Минченко — посъветва ги Лео и приклекна до тях. — Той е главен лекар в Селището Кей. В момента е долу в едномесечната си почивка. Помолете го да дойде във вашата болница. Ще се заеме със случая.
Гардът от охраната с готовност свали телефона от колана си и започна да набира кода.
— О, благодаря ти Господи — обърна се лекарят към Лео. — Най-после някой, който разбира нещо. Знаете ли какво мога да им дам като болкоуспокояващо, сър?
— Ъ-ъ… — Лео се замисли над знанията си по първа помощ. — Морфинът ще свърши работа, докато се свържете с д-р Минченко. Но що се отнася до дозата — имайте предвид, че тези деца тежат по-малко, отколкото изглежда. Мисля, че Тони е около, хм, четиридесет и два килограма.
Лео най-сетне разбра какви са раните на Тони. Предполагаше, че е паднал, счупил си е стави, може би дори гръбначния стълб или е получил мозъчна травма…
— Какво се е случило тук?
— Прострелна рана — докладва кратко лекарят. — Лявата ниска част на стомаха и… и, хм, не бедрената… долният ляв крайник. Там е засегнато само месото, но раната на стомаха е сериозна.
— Прострелна рана! — Лео се вторачи в гарда. Той се изчерви. — Ти ли… Мислех, че… Защо, за Бога…
— Когато проклетият истерик ми се обади от Селището и изкрещя, че са избягали чудовищата му, аз си помислих… аз си помислих… не знам какво си помислих. — Гардът целият се изчерви.
— Не погледна ли преди да стреляш?
— По дяволите, та аз почти застрелях момичето с бебето — потрепери гардът. — Раних това дете съвсем случайно.
Ван Ата пристигна и изпъшка:
— О, мили Боже, каква бъркотия! — погледът му попадна на гарда. — Мисля, че ти казах да внимаваш, Банерджи. Какво искаш да стане, да избухне скандал?
— Той е ранил Тони — каза Лео през зъби.
— Идиот такъв, казах ти да ги заловиш, не да ги убиваш! Как по дяволите ще покрия това? — той махна с ръка към редица 29. — И защо ти е пистолет, по дяволите?
— Вие казахте… помислих си… — започна гардът.
— Заклевам се, че ще ти извия врата за това. Най-големият от всички задници на света… Помислил си си, че това е някаква сълзлива драма? Не знам кое решение е било по-лошо — твоето или на глупака, който те е наел…
Лицето на гарда, както беше зачервено, побеля:
— Защо, глупав кучи сине, ти ме изпрати на това…
„По-добре някой да запази спокойния тон“, помисли си Лео отчаяно. Банерджи се беше оттеглил и бе прибрал оръжието си в кобура, факт, който сякаш Ван Ата не забеляза. Изкушението да застреляш шефа на проекта не биваше да стане неустоимо.
— Господа, мога ли да ви обърна внимание? — намеси се Лео. — Обвиненията и защитата по-добре да бъдат предоставени на официалното разследване, където всеки ще се държи по-спокойно, хм, по-разумно. А сега трябва да се погрижим за ранените и изплашени деца.
Банерджи заглъхна, мърморейки каква несправедливост е всичко това. Ван Ата изрева съгласието си. Ограничи се до зъл поглед към Банерджи, който не предвещаваше нищо добро за бъдещата му кариера. Двамата лекари хванаха количката с Тони и я подкараха надолу по коридора към чакалнята. Клер протегна една ръка към него, после падна назад безпомощно.
Жестът направи впечатление на Ван Ата. В нея той видя обект, върху който да излее цялата си потисната ярост.
— Ти…! — тя потрепери и се сви на топка. — Имаш ли представа колко ще струва това ваше бягство на Проект Кей, първо на първо? Това безотговорно… Ти ли въвлече Тони в това?
Тя поклати глава. Очите й се разшириха.
— Разбира се, че си ти. Винаги е така. Мъжът си покаже главата и жената му я отсича…
— О, не…
— И времето… Умишлено ли се опитвахте да ме очерните? Откъде разбрахте за Вицепрезидента на Управлението? Смятахте, че ще ви прикрия, само защото тя е пристигнала? Хитро, хитро, но не достатъчно…