— Не съвсем — отбеляза хладно Апмад. — Вашата първа група от петдесет работника е само знак. Ще ни отнеме още десет години, за да станат полезни всичките хиляда. — Хладно наистина. Но Лео прочете у нея и скрито напрежение, чийто източник не можеше да идентифицира в момента.
— Така, наречете го загуба на такси. Не може да ми казвате това — Лео махна с ръка към илюминатора. Имаше предвид Родео. — Не става дума дали ще загубите една или две такси.
Апмад извърна очи към безмълвния мъж до нея:
— Обяснете на този млад мъж реалността, Гавин.
Гавин бе голям смачкан глупак със счупен нос, който Лео бе взел в началото за някакъв бодигард. Всъщност той беше главен счетоводител на Вицепрезидента на Управлението. Гавин заговори с изумително точно и елегантно красноречие, с впечатляващо оформени параграфи.
— Галактически Технологии от дълго време компенсират значителните загуби на Проект Кей с печалбите от Родео. Всъщност още от самото начало. По-добре да ви изложа някои факти, мистър Граф — Гавин почеса замислено носа си.
— Галактически Технологии имат договор за наем на Родео с правителството на Ориент IV за деветдесет и девет години. Първоначалните условия на договора бяха изключително изгодни за нас, защото необикновените минерални и петролни находища на Родео все още не бяха открити. Те останаха неоткрити и първите тридесет години от времето на договора.
— Но в следващите тридесет години Галактически Технологии вложиха огромни инвестиции и труд, за да развият ресурсите на Родео. Разбира се… — той продупчи въздуха с поучаващ пръст, — веднага щом Ориент IV видяха как печалбите ни минават през техните тесни проходи, започнаха да съжаляват за условията на договора, да търсят начин да осуетят действията ни. Проект Кей избра Родео за място, където да се развие. Освен това съществуваха относителни законови предимства и по-точно, печалбите на Родео минаваха като планирани разходи. Така се намаляваше, хм, нездравословното въодушевление от печалбите на Ориент IV.
— Останали са четиринадесет години от договора на Галактически Технологии за Родео и правителството на Ориент IV, хм, как да го кажа, е обхванато от нетърпелива алчност. Те вече са променили данъчните си закони и от края на тази фискална година ще таксуват Компанията на Родео по брутна, не по нетна печалба. Ние се възпротивихме срещу това, но нищо не постигнахме. Проклети провинциалисти! — добави замислено той.
— Така след края на тази фискална година, загубите на Проект Кей вече няма да могат да се борят с данъците на Ориент IV. Ще ни налагат реални данъци. Не се очаква условията на новия договор след четиринадесет години да бъдат благоприятни. Всъщност, ние смятаме, че Ориент IV се готви да изхвърли Галактически Технологии и да вземе в свои ръце процесите на Родео, когато те са достигнали вече точката на възвращаемост. Можем да го наречем и с други имена, но все ще мирише на конфискация. Икономическата блокада е започнала вече. Сега е времето да ограничим инвестициите и да се опитаме да извлечем всяка възможна печалба.
— С други думи — каза Апмад със сурово гневно пламъче в очите, — да им оставим нещо, от което нищо няма да спечелят.
„Ще им бъде трудно на последните момчета“, помисли си Лео и потрепери. Не разбираха ли онези идиоти от Ориент IV, че сътрудничеството и компромисът щяха да увеличат общата печалба, в крайна сметка? Вероятно и посредниците на Галактически Технологии не бяха безгрешни, намръщи се той. И преди бе виждал версии на сценария за враждебното отдаване. Той погледна през илюминатора големите, жизнени, работещи съоръжения долу, извоюваните с труд и усилия резултати на две поколения инженери и изстена вътрешно при мисълта за безполезните загуби. Като видя ужасеното лице на Чалопин разбра, че и тя мисли по същия въпрос. Сърцето на Лео се отвори към нея. Колко ли от живота й е преминал в строежа на това място? Колко пот и мисъл щяха да се изличат с нечий подпис!
— Винаги си имал този проблем, Лео — Ван Ата се обърна към него с подчертана злоба. — Ти винаги се оплиташ в малките детайли и така губиш поглед върху общата картина.
Лео разтърси глава, потърси нишката на първоначалния спор:
— Както и да е, жизнеспособността на Проект Кей… — изведнъж млъкна, поразен от изключително просветление, крехко като сапунено мехурче. Нечий подпис. Може ли свободата да се спечели с подпис? Така простичко? Той погледна Апмад поне два пъти по-съсредоточено: — Кажете ми, госпожо — започна вежливо, — какво ще стане, ако се окаже, че Проект Кей не е достатъчно жизнеспособен?