Силвър се спусна към нея и я прегърна:
— О, Клер! Не прави такива неща. Помисли… помисли за това как ще се почувства Тони, затворен в онази болница долу, когато му кажат…
— Какво значение има? — попита Клер, сгушена в синята фланелка на Силвър. — Те никога повече няма да ми разрешат да го видя. Все едно съм мъртва. Те никога няма да ми позволят да видя Анди…
— Да — вмъкна Лео. — Помисли за Анди. Кой ще го защитава, ако ти не си наоколо? Не само днес, но и следващата седмица, следващата година…
Клер го погледна и му изкрещя:
— Те дори няма да ми позволят да го видя! Те ме изхвърлиха от детското…
Лео хвана горните й ръце:
— Кой? Кой те изхвърли?
— Мистър Ван Ата…
— Трябваше да се досетя. Клер, чуй ме — не самоубийството, а убийството е начинът, по който да отговориш на Брус.
— Наистина ли? — интересът на Силвър се пробуди. Дори Клер не изглеждаше вече толкова отчаяна и за пръв път погледна Лео право в очите.
— Ами… може би не буквално. Но не можеш да се оставиш на копелето да те мачка. Виж, ние всички тук сме умни, прав ли съм? Вие, деца, сте умни. За мен се знае, че съм разрешавал един-два проблема преди време. Ако опитаме, ще успеем да измислим как да се измъкнем от тази бъркотия. Ти не си сама, Клер. Ще ти помогнем. Аз ще ти помогна.
— Но ти си човек на Компанията. Защо би…
— Галактически Технологии не са Господ, Клер. Ти не бива да принасяш в жертва първородното си дете. Галактически Технологии, всяка компания е само начин, един от начините за хората да се организират, да работят нещо, с което сам човек не би могъл да се справи. Компанията не е Господ, дори не е живо същество, за жалост. Няма самостоятелна воля, за която да отговаря. Тя е само сбор от работещи хора. Брус е само Брус. Трябва да има начин да го заобиколим.
— Искаш да кажеш, да го прескочим? — попита замислено Силвър. — Може би да се обърнем направо към г-жа Апмад, която беше тук миналата седмица?
— Ами… — Лео не знаеше какво да каже… — може би не към Апмад. Аз си мисля… от три дни не мога да мисля за нищо друго, освен за това как да взривя този гнил ред. Но вие ще трябва да почакате да разработя… Клер, можеш ли да почакаш? Можеш ли? — той стисна настоятелно ръцете й.
Тя поклати замислено глава:
— Толкова много боли…
— Трябва! Чуй ме, нищо не мога да направя тук, на Родео. Намира се в особен правен мехур. Ако беше нормално планетарно правителство, кълна се, че бих затънал до гуша в дългове, но щях да купя на всеки от вас билет за някъде далеч оттук, но пък, ако това беше нормална планета, нямаше да има нужда да го правя. Както и да е, Галактически Технологии имат монопол върху местата на Скачащите кораби тук. Човек или трябва да пътува с кораб на Компанията или пък изобщо не трябва да пътува. Затова се налага да почакаме нашето време.
— Но много скоро, само след няколко месеца, за пръв път четириръки ще напуснат Родео на първите си работни назначения. Ще преминават през истински планетарни юрисдикции и ще работят в тях. Става дума за прекалено големи и силни правителства, на които дори Галактически Технологии не смеят да противоречат. Сигурен съм, абсолютно сигурен, че ако изместя спора на друго място, разбира се, не на планета, която е собственост на Апмад, а да кажем, Земята… Земята е най-удачното място, аз съм неин гражданин. Там мога да повдигна съдебен процес, да поискам да ви признаят за законни личности. Вероятно ще изгубя работата си и разходите ще ме съсипят, но има начин това да стане. Не е точно онова, което смятах да направя до края на живота си. Но пък вие може да се освободите от Галактически Технологии.
— Толкова дълго време — въздъхна Клер.
— Не, не, забавянето на нещата е в наша полза. Малките растат с всеки изминал ден. Когато започне съдебният процес, вие всички ще бъдете готови. Ще тръгнете като група, ще ви наемат, ще си намерите работа. Дори Галактически Технологии няма да са толкова зле като работодател, ако сте граждани и обикновени работници с всичките съдебни протекции. Може би дори ще ви допуснат в Съвета на Космоса, въпреки че това би могло да предизвика… хм, не съм сигурен. Ако не ви възприемат като заплаха… Както и да е, може да се измисли нещо. Но трябва да почакате! Обещавате ли ми?
Клер бавно кимна и Силвър си пое дъх. Тя я дръпна към стената, където бе куфарчето с медицински принадлежности за бърза помощ. Сложи антисептични превръзки на счупените й нокти. Избърса кръвта от нараненото й лице:
— Така, така. По-добре…
През това време Лео възстанови контрола на въздушния шлюз в първоначалното му състояние, след което отиде при тях: