Лео проследи погледа й към закрепената за стената поставка за видео, очевидно в ремонт. Имаше и други удобства: осветление, дръжки за ръцете, стенен шкаф, натъпкан с пакети сухи закуски, примъкнати от Хранене, стафиди, фъстъци и всякакви други. Лео бавно обходи стаята, изучавайки неспокойно изработката — беше перфектна:
— Твоя ли беше идеята за това място?
— Донякъде. Но не бих могла да я изпълня сама. Разбираш, че престъпвам най-строгите ни правила като те водя тук — добави някак рязко Силвър. — Дано си струва, Лео.
— Силвър… — започна той, — точно твоят изключително прагматичен подход към правилата те прави най-ценното четириръко в Селището в момента. Имам нужда от теб, от твоята дързост и всичките ти други качества, които д-р Йей несъмнено би нарекла антисоциални. Работата, която трябва да свърша, не е за сам човек — той се пое дълбоко въздух. — Какво бихте казали, вие четириръките, за свой собствен астероиден пояс?
— Какво? — очите й се разшириха.
— Некадърникът Брус се опитва да го запази в тайна, но истината е, че с Проект Кей е свършено. Насрочва се дата за прекратяването му. Казвам го в най-лошия смисъл на думата.
Той подробно й разказа за слуха относно антигравитационния уред, всичко, което бе чул, както и тайните планове на Ван Ата да се отърве от четириръките. Разпалено й описа как си представя бягството им. Нямаше нужда да обяснява нещата по два пъти.
— Колко време имаме? — попита простичко тя, когато приключи.
— Не много — няколко седмици. А на мен ми остават шест дни до принудителната гравитационна отпуска. Трябва да измисля начин да я избегна. Страхувам се, че после няма да мога да се върна. Ние, вие четириръките трябва да направите своя избор сега. Не мога да го сторя вместо вас. Бих могъл само да ви помогна с някои неща. Ако не успеете да се освободите, със сигурност сте изгубени.
Тя тихо издиша затаения си дъх. Изглеждаше притеснена:
— Мислех си, като гледам Тони и Клер, че не избраха най-правилния път. Тони казваше, че ще си намери работа, но знаеш ли, той и не помисли да вземе работен костюм със себе си. Не искам да повтарям грешките му. Ние не бива да пътуваме сами, Лео. Може би така сме устроени.
— Но можеш ли да приобщиш другите — попита неспокоен Лео — към тайната? Нека да ти кажа, че тази малка революция може да приключи много бързо, ако някое четириръко се паникьоса и изкаже всичко в старанието си да бъде добро. Това е истинска конспирация, без правила. Аз рискувам работата си, рискувам да ме осъдят, но вие рискувате много повече.
— Има някои, на които, хм, трябва да кажем последни — замисли се Силвър. — Но мога да приобщя важните от нас. Имаме си някои начини да пазим тайните си от земните.
Лео огледа помещението и повярва в думите й.
— Лео… — сините й очи го потърсиха, — как ще се отървеш от земните?
— Ами, едно е сигурно — няма да можем да ги извозим до Родео. В мига, в който всичко се разкрие, смятай, че доставките за Селището ще бъдат прекратени. — Ще ни обсадят, искаше да каже Лео, но го премълча. — Мислех си да ги събера всички в един модул, да хвърля кислородни бутилки вътре и да го откъсна от Селището. Да го избутам с товарните двигатели в орбита към Трансферна Станция. В този момент те ще се превърнат в проблем на Галактически Технологии, с една дума — няма да са наша грижа. Да се надяваме, че нещата ще се пообъркат на Трансферна Станция и така ще спечелим още малко време.
— Как смяташ да ги… вкараш в един модул?
Лео се почувства малко неловко:
— Ами, направим ли го, няма връщане назад, Силвър. Навсякъде около нас има оръжие. Не го съзнаваме, защото го наричаме „инструменти“. Лазерният поялник без предпазител се превръща в пушка. Има няколко такива в работилниците. Насочи ги срещу земните и кажи „Мърдай!“ и веднага ще тръгнат.
— Ами ако не го направят?
— Тогава ще се наложи да стреляш. Или да не го направиш и тогава ще те смъкнат долу. Очаква те бавна и стерилна смърт. Но този избор няма да се отнася само за теб, а и за всички други.
Силвър поклати глава:
— Не мисля, че това е добра идея, Лео. Ами ако някой се паникьоса и наистина стреля по някого? Земният ще бъде ужасно обгорен.
— Ами… да, това е целта.
Лицето й се сви от ужас:
— Ако трябва да застрелям мама Нила, по-добре да ме пратят долу и да умра.