Лео смътно си спомни, че мама Нила е една от най-любимите майки в детското — едра, възрастна жена. Почти не я беше виждал, тъй като не преподаваше на малките четириръки.
— Всъщност имах предвид Брус като говорех за стрелба — призна си Лео.
— Не съм сигурна, че мога да направя това дори на мистър Ван Ата — каза бавно Силвър. — Виждал ли си някога следа от изгаряне, Лео?
— Да.
— И аз.
Настъпи кратко мълчание.
— Не можем да се държим така с учителите си — отсече Силвър. — Само мама Нила да каже „Веднага престани, Сиги!“ с нейния тон и той ще се подчини. Това не е, не е умен план, Лео.
Вбесен, Лео сви ръце в юмруци:
— Но ние трябва да отървем Селището от земните! Иначе нищо не може да се направи! Ако не успеем, те просто ще възобновят усилията си. След това ще бъде още по-лошо, отколкото сега.
— Добре, добре! Трябва да се отървем от тях. Но не по този начин — тя млъкна и го погледна колебливо: — Ти можеш ли да застреляш мама Нила? Мислиш ли наистина, че примерно Прамод би могъл да те застреля?
Лео си пое дъх:
— Вероятно не. Не и умишлено. Дори в битка войниците, които стрелят по абсолютно непознати, се налага да бъдат доведени до специално превъзбудено състояние.
Силвър се поуспокои:
— Добре. И какво друго трябва да се направи? Да кажем, че превземем Селището.
— Можем да реконструираме Селището с инструменти и материали, които вече се намират на борда, макар че всичко трябва да бъде внимателно разпределено. Налага се Селището да бъде защитено от всеки опит на Галактически Технологии да го завземат отново. Лъчевите поялници с високоенергийна плътност могат доста ефективно да обезкуражат совалките да се прикачат към нас — добави сухо той. — За щастие инвентарът на Компанията не включва въоръжени бойни кораби. Една истинска военна сила би потушила много бързо тази малка революция — въображението му поднесе детайлите, а стомахът му се сви на топка, стана му лошо. — Единствената ни истинска защита е да се махнем преди Галактически Технологии да се организират добре в тази насока. Ще ни трябва Скачащ пилот — той я погледна: — Ето тук се изявяваш ти, Силвър. Знам един пилот, който много скоро ще минава през Трансферна Станция и когото бихме могли, хм, да привлечем най-лесно. Особено ако лично го убедиш.
— Ти.
— Да — потвърди той.
— Може би — погледна го тя колебливо.
Лео почувства как още една неприятна вълна го удари и му се зави свят. Връзката на Силвър с Ти беше от преди неговото пристигане. Всъщност той не беше истински сводник. Логиката диктуваше поведението му. Изведнъж осъзна, че това, което наистина иска, бе да я отведе колкото се може по-далеч от Скачащия пилот. И какво да направи? Да я запази за себе си? Опомни се. Твърде стар е за нея. Ти бе на… колко… двадесет и пет може би? Сигурно беше ужасно ревнив. Тя щеше да го предпочете. Лео опита съвсем искрено да се почувства стар. Не беше трудно. И без това повечето от четириръките го караха да се чувства на осемдесет. Той направи усилие и върна мислите си към работата.
— Третото нещо, което трябва да се направи — Лео внимателно подбираше думите си, но с горчивина реши, че всичко е повече от ясно, — е да окупираме товарен кораб. Ако изчакаме, докато изведем Селището отвъд тесния проход, Галактически Технологии ще имат време да измислят начин да се противопоставят. Това означава, че трябва да изпратим сили извън прохода да пленят един кораб. Аз не мога да го направя и едновременно с това да бъда тук и да отбранявам и реконструирам Селището… Трябва да има някакъв отряд от четириръки. Не знам… — Лео спря. — Може би това не е добра идея все пак.
— Да изпратим Ти с тях — предложи разумно Силвър. — Той знае повече от всички нас за товарните Скачачи.
— Мм — Лео се обнадежди. За да успее това начинание, трябваше да внимава не само за непредвидени ситуации, но също така да се откаже и от прибързани действия. Да се справи с всички ситуации. Трябваше да повярва в Ти. Ако се наложеше, трябваше да повярва в духове, в ангели, във феи.
— Значи, хм, подкупването на Ти става стъпка първа в плана ни — реши на глас Лео. — От момента, в който той изчезне, ще трябва да действаме и минутите ни ще са преброени. Това означава, че придвижването на Селището е по-добре да се планира… предварително. И… о, Боже… — очите му светнаха.
— Какво?
— Току-що ме осени брилянтната идея как да спечелим време…
Лео внимателно подбра времето, когато да влезе в офиса на Ван Ата. Той беше стоял там целите първи два часа на смяната. Шефът на проекта трябва да е започнал вече да мисли за кафе. Сигурно се чувстваше объркан, нещо типично при възникване на нов проблем, в този случай — разглобяването на Селището. Лео можеше да си представи оплетения етап на мислите му. Той самият бе изпитал това преди около осем часа, заключен в кабината си. Беше закодирал програмата си чрез схемата за защита на военните от крайцера Аргус. Лео беше сигурен, че никой в Селището, дори Ван Ата или Йей не би могъл да я преодолее.