Вратите на въздушния шлюз се затвориха след нея. Мама Нила се беше приготвила за сън и затова в момента не бе с розовия си гащеризон, а с пижама на цветя с коланче през широкия кръст. Силвър се сви на кълбо като едно време, когато се чувстваше отчаяна. Вече е твърде голяма за прегръдки, напомни си строго тя.
— Как е Анди? — запита вместо това и кимна към затворените врати.
— Хм, добре — каза мама Нила, — но се надявам проблемът да бъде разрешен скоро. И… ами… Не съм сигурна, че може да се нарече точно депресия, но ми изглежда нервен, не задържа за дълго вниманието си. Ала не казвай това на Клер, бедничката, има си достатъчно проблеми. Кажи й, че всичко е наред.
— Разбирам — кимна Силвър.
— Написах протест, но моят ръководител го спря. Каза, че не му е времето. Хм, все едно мистър Ван Ата се е вселил в нея. Можех само… хм. Както и да е, вече не успявам да смогна, помолих за помощник. Може би, когато разберат, че тази глупост ще им струва пари, ще се откажат. Мисля, че можеш да кажеш това на Клер.
— Добре — каза Силвър. — Нека храни малка надежда.
Мама Нила въздъхна:
— Чувствам се толкова зле за това. Но все пак, какво им е станало на тези деца, че са се опитали да избягат? Аз бих могла да разубедя Тони. А що се отнася до онзи глупав мъж от охраната, мога само… ами… — тя поклати глава.
— Чувала ли си нещо за Тони, което да кажа на Клер?
— О, да — мама Нила огледа коридора, за да се увери, че са сами. — Д-р Минченко ми се обади снощи по личния канал. Той ме увери, че Тони вече е вън от опасност, овладели са инфекцията. Но все още е много слаб. Д-р Минченко иска да го вземе със себе си в Селището след като приключи гравитационната му отпуска. Той смята, че тук Тони ще се възстанови много по-бързо. Това е добра новина и можеш да я споделиш с Клер.
Силвър пресметна с пръстите на долните си ръце, за да не я види мама Нила, и си отдъхна. Ето един голям проблем, за който можеше да докладва на Лео, че е разрешен. Тони щеше да се върне преди да започне бунтът им. Дори неговото завръщане можеше да бъде нужният сигнал за бунта. Лицето й се озари от усмивка:
— Благодаря, мамо Нила. Това е добра новина.
Революция 101 на Обърканите, така трябваше да се казва курсът му, реши мрачно Лео. Или още по-зле: 050, Лечителна Революция…
Броят на четириръките, които го бяха наобиколили с очакване в модула за лекции, бе официално увеличен от корабните екипажи и от всички по-възрастни четириръки, които в момента не бяха на работа и с които Силвър бе успяла да се свърже тайно. Общо шестдесет или седемдесет. Модулът за лекции бе претъпкан. Мислите на Лео препускаха напред към разхода на кислород и плановете за регенерация при реконструирането на Селището. Усещаше се напрежение във въздуха, приличаше на въглероден двуокис. Лео осъзна, че слуховете вече са плъзнали и Господ знае колко са мутирали. Беше време да заместят слуховете с факти.
Силвър помаха откъм шлюза, повдигнала и четирите си палеца нагоре, усмихната към Лео. И последното четириръко се вмъкна вътре. Вратите на въздушния шлюз се затвориха и я оставиха навън — щеше да охранява в коридора.
Лео зае своето място в средата. Центърът, оста на колелото, където се концентрираха повечето удари. След първоначалните шушукания, хаос и побутвания, всички млъкнаха и впериха очи в него с изострено, почти застрашително внимание. Можеше да чуе дишането им. „Щяхме да имаме нужда от теб, Лео, дори и да не беше инженер, бе отбелязала Силвър. Ние всички прекалено много сме свикнали да получаваме заповеди от хора с крака.
— Искаш, да кажеш, че се нуждаете от водач? — беше попитал той развеселен.
— Така ли се нарича? — погледна го тя.“
Остаряваше, умът му туптеше с далечен рок ритъм и преминаваше към по-шумните ритми на младостта. „Нека бъда твоят водач, мила. Наричай ли Лео. Търси ме когато и да е, независимо дали е нощ или ден. Нека да помогна.“ Той погледна затворените врати на въздушния шлюз. Дали човекът, който предвожда парада, увлича другите след себе си… или тълпата го тласка напред? Имаше неприятното предчувствие, че скоро ще узнае отговора. Той си пое дъх и насочи вниманието си към лекционната зала.
— Както някои от вас вече са научили… — започна Лео. Думите му приличаха на камъчета в езеро от тишина. — Пристигнала е нова гравитационна технология от далечна планета. Очевидно е основана на същата логика, която е залегнала в технологията за пробиване гънките на космическото време, което наричаме тесен проход. Самият аз не бих могъл да се свържа с техническите специалисти, но изглежда вече се е стигнало до пазарен етап. Техническата вероятност не беше нова, но аз ни най-малко не съм очаквал да доживея практическото й осъществяване. Очевидно така е било и с хората, които са ви създали вас, четириръките.