— Недей така, Гюлик — изръмжа Лео. — Силвър беше натъпкана с дрога и измъчвана, за да направи тези признания.
Ти се изчерви. Лео поуспокои гнева си — не можеха да си позволят да се откажат от пилота. Освен това разговорът не беше този, на който се беше надявал Лео. Ти би трябвало да е готов да премине през огън и вода заради красивите очи на Силвър — сигурно щеше да отвърне на молбата да направи нещо за нейно добро. Ако младият хулиган не я оценеше, значи не заслужаваше да я има.
— Чул ли си вече за новата технология за изкуствена гравитация? — подхвана отново Лео.
— Нещичко — призна уморено Ти.
— Ами тя ще убие Проект Кей. Галактически Технологии се отдръпват от бизнеса с четириръките.
— Хм. Да, има смисъл.
Лео изчака логичния въпрос, но такъв не последва. Ти не беше идиот, значи умишлено се правеше на глупак. Лео обаче продължи безмилостно:
— Има план четириръките да бъдат отведени долу на Родео в едни изоставени работнически бараки… — Той повтори сценария, който беше описал на Прамод миналата седмица и погледна към Ти, за да види ефекта от думите си.
Лицето на пилота изглеждаше безизразно и отчуждено:
— Ами, съжалявам за тях — Ти не гледаше Силвър. — Но не виждам какво се очаква да направя аз. Напускам Родео след шест часа и никога повече няма да се върна, нещо, което всъщност е добре за мен. Това място е ужасна дупка.
— Силвър и другите четириръки са затворени в тази дупка и капакът отгоре е заключен. А единственото престъпление, което са извършили те, е че са вече технологически остарели. Това нищо ли не значи за теб? — разгорещи се Лео.
Ти се изправи възмутен:
— Искаш да говорим за технологическа старост? Ще ти покажа технологическата старост. Това! — той докосна вградените щепсели на челото и слепоочията, иглата на тила. — Това! Тренирах две години и чаках още една за хирургическата имплантация на Скачащите уреди. Това е кодирана версия, защото такава е системата за Скачане, която използват Галактически Технологии, и те поеха част от цената. Междузвезден Транспорт и още няколко независими фирми също ги използват. Всички други във вселената използват друга система. Знаеш ли какви са шансовете ми да ме наемат в Междузвезден Транспорт, след като са ме изгонили от Галактически Технологии? Никакви. Нула. Невъзможно. Ако искам да работя като Скачащ пилот, трябва да ми махнат тези уреди и да ми имплантират нови. След като не работя, аз не мога да си позволя имплантация. Без имплантация, не мога да си намеря работа. Да ти е за урок, Ти Гюлик! — той седна. Едва си поемаше дъх.
Лео се наклони напред:
— Аз ще ти дам кабина на пилот, Гюлик. На най-големия Скачащ кораб, който някога е летял. — Бързо, преди пилотът да може да го прекъсне, той подробно описа как си представя Селището, преобразувано като колониален кораб. — Всичко е тук. Това, от което се нуждаем, е пилот. Пилот, който да може да се включи в системата на Галактически Технологии. Всичко, от което се нуждаем, си ти.
Ти го погледна крайно ужасен:
— Не говориш просто големи глупости. Ти говориш за голяма кражба! Съзнаваш ли каква ще е цената на пълното реконструиране? Няма да те пуснат от затвора до следващото хилядолетие!
— Няма да отида в затвора. Ще тръгна с четириръките към звездите.
— Най-много да те пъхнат в лудница.
— Аз не върша престъпление. Водя война или нещо подобно. Престъпление е да не се намесиш.
— Не и според официалното законодателство.
— Грях е да не се намесиш!
— О, братко — Ти изви очи, — сега разбрах. Пратен си с мисия от Господ, прав ли съм? Остави ме да сляза на следващата спирка, моля те.
— Господ го няма тук. Някой трябва да го замести — Лео се стресна, че с тези приказки наистина е за лудницата. — Мислех, че си влюбен в Силвър. Как можеш да я обречеш на бавна смърт?
— Ти не е влюбен в мен — намеси се Силвър за негова изненада. — Откъде ти хрумна това, Лео?
— Не, разбира се, че не — съгласи се тихо Ти. — Винаги си знаела, нали? Ние просто имахме малка взаимна договореност. Това е всичко.
— Точно така — съгласи се Силвър. — Аз получавах книги и филми, Ти се освобождаваше от психологическия стрес. Земните се нуждаят от секс, за да поддържат здравето си, както знаеш. Те не могат да се справят със стреса. Изнервят се. Неопитомени гени, предполагам.
— Откъде ги измислихте тези глупости…? — започна Лео, но млъкна. — Както и да е — затвори очи, стисна ги с върховете на пръстите си и се помъчи да улови изгубената си мисъл. — Точно така. Значи за теб Силвър е… наличност. Като салфетка. Изсекваш се в нея и я хвърляш.