Ти не знаеше какво да мисли, на лицето му се изписа страх:
— Остави. Все още имам време да се върна и да хвана кораба си…
— Точно заради това — прекъсна го Лео, — Силвър ще отговаря за акцията. Заловиш ли товарен кораб, това ще бъде знак за четириръките да се надигнат в Селището. Този бунт е тяхната смъртна присъда. Когато Галактически Технологии осъзнаят, че не могат да контролират повече четириръките, най-вероятно е да се изплашат и да се опитат да ги убият. Бягството трябва да бъде изключително добре организирано. Корабът, който ще заловите, е в тази посока — посочи Лео и се усмихна: — Не си по-лош от другите.
Ти се предаде при тези думи, макар и не особено доволен.
Силвър, Зара, Сиги, едно четириръко с особено дрезгав глас от обслужващите кораби на име Йон и Ти. Петима, натикани в кораб, планиран за екипаж от двама и в никакъв случай за нощен полет. Лео въздъхна. В Хиперкорабите имаше пилот и инженер. Съотношението пет на двама не беше никак зле, но на Лео му се искаше да беше прибавил още към екипажа на четириръките.
Те се подредиха в колона към подвижната връзка за кораба. Силвър беше останала последна. Прегърна Прамод и Клер, които се бяха позабавили, за да ги изпроводят.
— Ще си върнем обратно Анди — прошепна Силвър на Клер. — Ще видиш.
Клер кимна и силно я прегърна.
Накрая Силвър се обърна към Лео, който гледаше притеснен определения от него екипаж.
— Мислех, че четириръките ще бъдат слабото място в тази операция — засмя се той. — Сега не съм сигурен. Не позволявай на Ти да говори глупости, чу ли ме, Силвър? Не му позволявай да те обезсърчи! Трябва да успееш!
— Знам. Ще се опитам. Лео… Защо си помисли, че Ти е влюбен в мен?
— Не знам… Имали сте интимни отношения. По инерция, може би. Всички онези романси.
— Ти не чете романси. Той чете Нинджа на Звездните Близнаци.
— Не беше ли влюбена в него? В началото поне?
Тя се намръщи:
— Беше вълнуващо да наруша правилата с него. Но Ти е… ами, Ти. Любовта от книгите… винаги съм знаела, че не е истинска. Когато се огледам, като наблюдавам четириръките, нищо подобно не се случва. Мисля, че съм се държала глупаво, като харесвам толкова много тези истории.
— Предполагам, че не са били реалистични, макар че не съм ги чел, ако трябва да си говорим истината. Но не е глупаво да искаш нещо повече, Силвър.
— Повече от какво?
„Повече от това да те използват егоцентрици с крака, ето какво. Не сме всички такива… нали?“ Нима той я натовари със собствените си проблеми сега, когато тя се нуждаеше от цялата си концентрация за предстоящата задача!
— Както и да е, не позволявай на Ти да обърка неговите Нинджи с това, което ти се опитваш да направиш.
— Не мисля, че дори Ти може да сбърка кораб на Компанията с Черната Лига на Еридани — каза Силвър.
Лео би си пожелал повече сигурност в тона й:
— Ами… — той се прокашля. Неочаквано гърлото му се беше схванало: — Внимавай да не се нараниш!
— Ти също — тя не го прегърна така, както бе направила с Прамод и Клер.
— Добре.
„И никога не си мисли, изкрещя умът му след нея, а тя изчезна в подвижната връзка, че никой не може да те обича, Силвър…“ Но беше твърде късно да изрече думите на глас. Вратите на шлюза се затвориха с въздишка на съжаление.
ДЕСЕТА ГЛАВА
В дока за товарни совалки беше хладно и Клер потърка всичките си ръце, за да ги постопли. Само ръцете й бяха студени. Иначе сърцето й биеше горещо и лудо от страх и притеснение. Тя погледна скришом към Лео. Той както винаги се носеше невъзмутимо край вратите на въздушния шлюз.
— Благодаря, че ме измъкнахте от работната ми смяна — продума Клер. — Сигурен ли си, че няма да си навлечеш проблеми, когато мистър Ван Ата разбере?
— Кой ще му каже? — попита Лео. — Освен това, мисля, че на Брус вече не му е интересно да те тормози. Ясно е, че всичко е безполезно. Толкова по-добре за нас. Както и да е, иска ми се да поговоря и с Тони. Смятам, че след вашата среща ще имам по-голям шанс да получа нераздвоеното му внимание — усмихна й се той.
— Чудя се какво ли е състоянието му?
— Можеш да бъдеш сигурна, че е много по-добре. Иначе д-р Минченко не би го подложил на стреса от пътуването, дори и под зоркото му наблюдение.
Пукот, свистене и скърцане на машина подсказаха на Клер, че совалката се е закрепила. Ръцете й потеглиха несъзнателно напред. Четириръкото в контролната кабина помаха на две други в дока и те закрепиха подвижните връзки на местата им. Първо се отвори коридорът за персонала. Инженерът на совалката надзърна да провери дали всичко е наред, после се изгуби от поглед. Сърцето на Клер лудо заби, гърлото й пресъхна и се сви.