Най-накрая д-р Минченко се появи. За миг остана така — с една ръка на дръжката край шлюза. Жилав мъж с грубовато лице, косата му — бяла като гащеризоните на медицинския персонал на Галактически Технологии, какъвто носеше и той сега. Бил е едър мъж. Сега приличаше на изсъхнала кайсия. Но все още беше здрав. Клер имаше чувството, че само ако бъде рехидратиран и ще възвърне предишното си цветущо състояние.
Д-р Минченко се отблъсна от шлюза и тръгна по дока към тях, придържайки се за дръжките край вратите на въздушния шлюз:
— О, здравей, Клер — изненада се той. — А, Граф… — добави по-малко сърдечно. — Ето те. Искам да ти кажа, че никак не одобрявам настояването да оторизирам нарушаване на твърдия медицински протокол. Ще прекараш два пъти повече време в гимнастическия салон до края на удълженото ти време, чуваш ли ме?
— Да, д-р Минченко, благодаря ви — отговори Лео по подходящия начин, макар че, доколкото знаеше Клер, не прекарваше никакво време в салона тези дни. — Къде е Тони? Да ти помогнем ли да го занесеш до болницата?
— О — той внимателно погледна Клер, — разбирам. Тони не е с мен, скъпа. Той е все още долу, в болницата.
Клер сподави едно ридание:
— О, не… По-зле ли е?
— Съвсем не. Наистина смятах да го взема със себе си. Според мен, той има нужда да бъде в безтегловност, за да се възстанови напълно. Проблемът е, хм, административен, не е медицински. На път съм да го разреша.
— Брус ли нареди да го задържат долу? — попита Лео.
— Точно така — той се намръщи. — Не ми е приятно да се месят в медицинските ми отговорности. Надявам се да има добро обяснение. Дарил Кей не би направил подобно нещо.
— Ти, хм… не си ли чул за новите разпореждания? — попита внимателно Лео и хвърли предупредителен поглед на Клер — „тихо…“.
— Какви нови разпореждания? Ще се срещна с оня, така де, с господина и то точно сега. Да разбера подбудите му… — той се обърна към Клер с по-мек тон: — Всичко е наред, ще оправим нещата. Всички вътрешни кръвоизливи на Тони са спрени. Няма признаци за по-нататъшна инфекция. Жилави сте вие, четириръките. Здравословното ви състояние в гравитация е много по-добро от това на земните в безтегловност. Ами, ние съвсем ясно сме ви проектирали като устойчиви създания. Искаше ми се само този потвърждаващ експеримент да не се бе случвал при такива неприятни обстоятелства. Разбира се — той въздъхна, — на младите се отразява по друг начин… Като говорим за млади, как е малкият Анди! По-здрав ли е сънят му?
Сълзите на Клер рукнаха:
— Не знам — едва продума тя и преглътна мъката с всички сили.
— Какво?
— Не ми позволяват да го виждам.
— Какво?
Лео изучаваше ноктите на пръстите си.
— Отнеха й Анди — вмъкна той. — Сега за него се грижат в детското. Брус не ти ли каза и това?
Лицето на д-р Минченко бе потъмняло като тухла:
— Отнели са й го? От кърмеща майка… нечувано! — очите му отново се втренчиха в Клер.
— Дадоха ми някакво лекарство, за да спрат кърмата — обясни тя.
— Ами, това е нещо… — тонът му се беше смекчил съвсем малко. — Кой го направи?
— Д-р Къри.
— Не ми е докладвал.
— Вие бяхте в отпуска.
— „В отпуск“ не значи „извън комуникационен обхват“. Граф, изплюй камъчето! Какво, по дяволите, става тук? Да не би онзи малък тиранин да си е изгубил ума?
— Значи наистина не си чул. Ами, по-добре питай Брус. Заповядано ми е да не споменавам нищо.
Минченко прободе Лео с поглед:
— Ще го направя — тръгна по коридора, мърморейки под носа си.
Клер и Лео останаха да се гледат един друг ужасено.
— Как ще си върнем Тони сега! — извика Клер. — Остават по-малко от двадесет и четири часа до Сигнала на Силвър.
— Не знам, но не се предавай! Спомни си за Анди. Той има нужда от теб.
— Няма да се предам — пое си дъх Клер, опитвайки да се овладее. — Никога повече. Какво можем да направим?
— Ами, ще видя как бихме могли да си върнем Тони. По дяволите Брус, ще му кажа, че Тони ми е нужен като ръководител на групата по заваряване или нещо такова, не съм сигурен. Може би заедно с Минченко ще успеем да измислим нещо, въпреки че не искам да пораждам съмнения у доктора. Ако не успея… — той си пое дъх внимателно, — ще трябва да измислим нещо друго.
— Не ме лъжи, Лео.
— Не бързай, макар че възможността да не го върнем съществува, добре, казах го на глас. Но моля те, запомни, че всеки друг сценарий зависи от това дали Ти ще намери совалка. Трябва да чакаме, докато отново се свържем с екипажа. Заловим ли Хиперкораб, ще повярвам, че всичко е възможно — веждите му трепнаха. — И тогава ще се опитаме да го измъкнем. Обещавам.