Тя изстина и сви устни, за да не треперят:
— Нямаш право да рискуваш живота на всички заради един човек. Не е правилно.
— Ами… има хиляди неща, които могат да се случат преди да решим дали да върнем Тони. Знам, че да пилеем силите си между хиляда „ако“ вместо да ги концентрираме в обмисляне на следващата стъпка е вид саботаж. Въпросът не е какво ще правим следващата седмица, а каква ще е следващата ни стъпка, това е важното. Какво трябва да направиш сега?
Клер преглътна и опита да събере мислите си:
— Да се върна обратно на работа… да се държа така, сякаш нищо не се е случило. Да продължа да скривам всякакви възможни семена. О, да приключа плана как ще окачим светлините за растежа, за да продължат растенията нормалното си развитие след като Селището бъде преместено далеч от слънцето. И веднага щом Селището стане наше, да се заема с новите калеми, да започна да изграждам допълнителни хранителни складове като защита срещу инциденти. И, о, да подредя мострите на всички генетични вариации в апарата с постоянно ниско налягане, за да не ни изненада неприятно събитие…
— Достатъчно! — усмихна й се Лео окуражително. — Само следващата стъпка! И ти знаеш, че можеш да се справиш с нея.
Тя кимна.
— Имаме нужда от теб, Клер — добави той. — Всички ние, не само Анди. Производството на храна е един от фундаментите на нашето оцеляване. Ще имаме нужда от всеки чифт, хм, от всеки комплект сръчни ръце. Трябва да започнеш да обучаваш по-малките, предавайки им тези знания, които библиотеката не може да замести.
— Няма да се предам — изрече през зъби Клер, отговаряйки на скрития смисъл в думите му.
— Изплаши ме, там във въздушния шлюз — извини се той смутено.
— И аз се изплаших — призна тя.
— Имаш право да си ядосана. Само помни, че истинската ти цел не е тук… — той посочи сърцето й. — А там, далече.
Лео беше разбрал, че гневът, премълчаният гняв, а не отчаянието я бе довел до въздушния шлюз.
— Лео… изплашена съм.
Той се усмихна загадъчно:
— Добре дошла в клуба на хората.
— Следващата крачка — промълви тя. — Точно така. Предстоящата — махна на Лео с ръка и се понесе по коридора.
Лео се обърна към товарния док и въздъхна дълбоко. Предстоящата му реч си беше наред, но ето че хората и условията продължаваха да се променят пред очите, докато нозете му витаеха във въздуха. Погледът му попадна за миг върху екипажа от четириръки на дока, които бяха свързали подвижната връзка към големия шлюз на товарната совалка и я разтоварваха. Товарът се състоеше от сиви цилиндри с човешки ръст, които Лео не можа да разпознае в началото.
Пратката съвсем не беше тайна — резервни товарни тегличи: „За разглобяването на Селището — бе изпял сладко Лео на Ван Ата, когато отбиваше въпросите му. — За да не ми се налага да спирам и да преразпределям. Голямо чудо, че ще им оставим някои неща след себе си. Ако могат да стигнат до Трансферна Станция с обслужващите кораби, когато ги открият, да се спасяват.“
Обезпокоен, Лео приближи работниците:
— Какво има, деца?
— О, мистър Граф, здравейте. Ами, не съм съвсем сигурен — каза едно четириръко момче в жълта фланелка и панталони на Поддръжка на Въздушните Системи, към които спадаха Докове и Шлюзове. — Не мисля, че съм го виждал преди. Както и да е, огромно е. — Той млъкна, измъкна доклад и го подаде на Лео. — Ето я товарителницата.
— Трябваше да са товарни тегличи… цилиндрите са близо до нормалния размер. Сигурно е, че не са могли да променят дизайна им. — Лео задейства товарителницата — поредица кодови номера, астрономически характеристики.
— Те бълбукат — добави четириръкото в жълта фланелка.
— Бълбукат? — Лео погледна кодовия номер на докладния панел по-внимателно и го сравни с тези на сивите цилиндри — съвпадаха. Все пак той разпозна кода на товарните тегличи или пък грешеше? Влезе в „Товарни Тегличи, Орбитален вид II, инвентарен код“. Панелът примигна и се появи номер. Да, същият беше — не, за Бога! G77618PD, а на цилиндрите пишеше G77681PD. Той бързо въведе „G77681PD“. Последва дълга пауза, не на панела, а в мозъка на Лео, който отказа да проумее нещата.
— Бензин? — изграчи невярващо Лео. — Бензин? Онези идиоти са докарали сто тона бензин на космическа станция…?
— Какво е това? — попита четириръкото.
— Бензин. Това е въглеводородно гориво. Използва се долу. Атмосферният кислород осигурява окислявате. Токсична, летлива, възпламенителна… експлозивна!… течност при стайна температура. За Бога, не отваряйте нито един от тези варели.