— Да, сър — обеща четириръкото, очевидно впечатлено от изредените от Лео рискове.
Точно в този момент на дока пристигна ръководителят на орбиталния обслужващ персонал, носен от група четириръки от отдела му.
— О, здравей, Граф. Виж, мисля, че сгреших като те оставих да ме убедиш да поръчам този товар. Ще имаме проблем със складовете…
— Ти ли поръча това? — попита Лео.
— Какво? — примигна ръководителят и огледа всички наоколо. — Какво по… Къде са товарните ми тегличи? Казаха ми, че трябва да са тук.
— Искам да кажа, ти лично ли направи поръчката? Със собствените си малки пръстчета.
— Да. Ако си спомняш, ти ме помоли!
— Ами… — Лео си пое дъх и му подаде докладния панел. — Направил си грешка.
Ръководителят погледна панела и пребледня.
— О, Господи!
— И те са я изпълнили — продължи Лео, прокарвайки ръце по това, което беше останало от косата му. — Те са я изпълнили. Не мога да повярвам, че са я изпълнили. Натоварили са всичко това в совалката, без дори един въпрос да зададат. Изпратили са сто тона бензин на космическа станция, без дори за миг да забележат, че това е абсурдно…
— Не мога да повярвам — задъха се ръководителят. — О, Господи! О, ами… ще трябва просто да го върнем и да направим нова поръчка. Вероятно ще отнеме седмица. Не че нашите запаси от товарни тегличи не са достатъчни, без да смятаме онези, които използваш за „специалния проект“, заради който се държиш толкова потайно.
„Нямам седмица, препуснаха мислите на Лео. Има двадесет и четири часа най-много.“
— Нямам седмица — Лео беше бесен. — Искам ги сега. Направи спешна поръчка — той понижи глас, разбирайки, че е пробудил съмнения.
Ръководителят бе достатъчно засегнат, за да преодолее вината си:
— Няма нужда да създаваш паника, Граф. Беше моя грешка и сигурно ще ме накажат за нея, но е повече от глупаво да натоварваш отдела ми със спешна доставка. Можем просто да изчакаме. Нещата и така са достатъчно зле — той махна към бензина: — Хей, деца — добави той, — спрете разтоварването! Този товар е грешка, целият трябва да замине долу.
Пилотът на совалката излезе от шлюза на персонала, точно на време, за да го чуе:
— Какво? — Той се приближи и Лео му обясни накратко грешката. — Ами, не можеш да изпратиш товара обратно с този кораб — пилотът беше непреклонен. — Нямам достатъчно гориво, за да поема пълен товар. Трябва да почакаш. — Той се отдалечи за задължителната си почивка в кафето.
— Намерете някакъв изолиран модул, където да оставите това нещо — обърна се към четириръките Лео. — Не можете да го складирате тук.
— Добре, сър.
Лео отново се обърна към ръководителя на обслужващия персонал:
— Все още ми трябват онези товарни тегличи.
— Ами, трябва да почакаш. Аз няма да го направя. Ван Ата и без това има вече за какво да ми одере кожата.
— Можеш да го отнесеш към моя специален проект. Ще подпиша.
Мъжът повдигна вежди поуспокоен:
— Ами… ще се опитам, добре, ще се опитам. Ами твоята кожа?
„Вече е продадена, каза си Лео.“
— Това си е мой проблем, нали!
— Предполагам — сви рамене ръководителят и излезе, мърморейки нещо под носа си.
Лео се обърна и почти се блъсна в Прамод, който търпеливо изчакваше зад него.
— Не се прокрадвай така зад мен! — извика той, след което овладя отънелите си нерви: — Съжалявам, стресна ме. Какво е това?
— Натъкнахме се на проблем, Лео.
— Но разбира се. Кой идва, за да ми донесе добра новина? Няма значение. Какво е това?
— Клеми.
— Клеми?
— Много от връзките отвън са свързани с клеми. Знаеш, че, хм, утре, ще минем по маршрута на летателната карта за разглобяване на Селището…
— Знам, не го казвай.
— Помислихме си, че малко практика може да ускори нещата.
— Добре…
— Едва ли ще има клеми, които могат да се махнат. Дори с електрически инструменти.
— Ъ… — Лео замлъкна. След миг разбра какъв е проблемът. — Метални клеми?
— Повечето.
— По-зле е откъм слънчевата страна?
— Много по-зле. Изобщо не можахме да ги помръднем. Повечето от тях видимо са се съединили. Някой идиот трябва да ги е заварил.
— Заварил, да. Но не е някой идиот, а слънцето.
— Лео, там не става толкова горещо…
— Не директно. Това, което се вижда, е спонтанно вакуумно дифузно заваряване. Металните молекули се изпаряват от повърхността на отделните части във вакуума. Става бавно, но е голям феномен. Областите на клемите се сливат с околните и постепенно постигат здрава връзка. Процесът протича малко по-бързо на горещите места откъм слънцето и малко по-бавно на студените места в сянка. Обзалагам се, че някои от онези клеми са били поставени преди двайсетина години.