— Ще се оправя след минута — той се изправи. Мускулите на краката му се съпротивляваха. Успя да си поеме дъх и да се поуспокои от болката и паниката. — Мислех си, че точно така ще съобщиш за положението. Ще събереш всички и ще изложиш фактите.
— След Минченко вече се чувствам изморен да споря — каза Ван Ата. — Наредих на Йей да го направи. Ще ги повика в офиса си на малки групи и в същото време ще раздаде схеми за индивидуална евакуация и евакуация по отдели. Много по-ефективно е.
Красивият план на Лео и Силвър за мирно отстраняване на земните, изграждан на четири тайни сбирки, бе унищожен с една дума. Напразни се оказаха ласкателствата, незабележимите намеци, които бяха убедили Ван Ата, че идеята да събере целия земен персонал на Селището наведнъж, бе негова. Да съобщи новината с реч, убеждаваща ги, че те трябва да приемат ситуацията като похвала, не като присъда…
Зарядите, които трябваше да отделят лекционния модул от Селището при натискане на съответния бутон, бяха по места. Кислородните маски, нужни за няколкото часа, необходими на модула да достигне Трансферна Станция, бяха внимателно скрити в модула. Двата обслужващи персонала бяха обучени, корабите им — заредени с гориво и готови за действие.
Глупак е бил да основава плановете си на нещо, което зависеше от капризите на Ван Ата… Изведнъж на Лео му прилоша.
Тогава оставаше вторият план, резервният, който бяха дискутирали и бяха определили като твърде рискован, като потенциално неконтролируем в резултатите си. Той безмълвно се освободи от пружините и коланите.
— Няма и час да си тренирал — каза Ван Ата.
— Май ми стана нещо на коляното — излъга Лео.
— Не се изненадвам. Мислиш, че не знам, че пропускаш часовете за упражнения? Само не се опитвай да съдиш Галактически Технологии, защото ще успеем да докажем персоналната ти небрежност. — Ван Ата се ухили и продължи да марширува устремено.
Лео поспря:
— Между другото, знаеш ли, че от Складовата база на Родео току-що изпратиха в Селището сто тона бензин? Освен това ще трябва да го платим.
— Какво?
Лео се обърна. Изпита тънкото удоволствие на отмъщението, когато чу как пътеката на Ван Ата спря и коланите го удариха.
— Оу! — извика Ван Ата.
Лео не се обърна.
Д-р Къри посрещна Клер в болницата за часа й:
— О, добре, точно навреме пристигаш.
Клер огледа коридора във всички посоки. Очите й потърсиха залата за прегледи, която й посочи д-р Къри:
— Къде е д-р Минченко? Мислех, че ще е тук.
Д-р Къри леко се изчерви:
— Д-р Минченко е в личната си кабина. Той няма да работи…
— Но аз исках да говоря с него…
Д-р Къри се прокашля:
— Казаха ли за какво е твоят преглед?
— Не… Предполагам, че трябва да получа още лекарства за гърдите си?
— О, разбирам.
Клер изчака за момент, но той не продължи. Зае се с работа — подреди поднос с инструменти и ги постави в стерилизатора. Избягваше очите на Клер:
— Ами, съвсем безболезнено е.
Преди време може би нямаше да зададе никакъв въпрос, а покорно щеше да се подчини. Тя бе преживяла хиляди неясни медицински тестове още преди да я освободят от утробния репликатор, изкуствената утроба, която бе износила във вече закритото отделение на точно тази болница. Някога тя бе друг човек, преди нещастието с Тони. Известно време след това се чувстваше като никой. Но сега я бе обзело странно въодушевление, сякаш й предстоеше раждане. Първото бе механично и безболезнено, може би затова не го беше запомнила…
— Какво… — искаше й се да извика, но гласът й сякаш не можеше да излезе. Тя направи усилие и изкрещя с всички сили: — За какво е този преглед?
— Само малка локална процедура на корема — каза безгрижно д-р Къри. — Няма да отнеме много време. Дори няма нужда да се събличаш, само навий фланелката си и смъкни малко панталоните. Ще те подготвя. Трябва да бъдеш обездвижена под екрана, излъчващ стерилен въздух, да не загубиш кръв.
„Ти не ме обездвижваш…“
— Каква е процедурата?
— Няма да те заболи. Нищо лошо не е. Хайде, ела — той се усмихна и потупа екрана, който се отдели от стената.
— Какво? — повтори Клер, без да помръдне.
— Не мога да го обсъждам. Съжалявам. Трябва да попиташ мистър Ван Ата или д-р Йей. Знаеш ли, веднага след това ще те изпратя при д-р Йей и можеш да говориш с нея, става ли? — той облиза устни. Постепенно усмивката му се изнерви.
— Не бих питала… — Клер опита да си спомни една фраза, дочута веднъж от земен. — Не бих попитала Брус Ван Ата дори колко е часа, да не говорим за друго.