Д-р Къри се стъписа:
— О! — промърмори. — Чудех се защо си втора в списъка.
— Кой е пръв?
— Силвър, но онзи инженер-инструктор я е пратил на някаква задача. Приятелка ти е, нали? Ще можеш да й кажеш, че не боли.
— Не ми пука. Все ми е едно дали боли. Искам да знам какво е това — тя присви очи и изведнъж се досети. От гняв очите й отново се разшириха. — Стерилизацията! — Тя си пое дъх. — Започвате стерилизацията?
— Как ти… ти не би трябвало… Искам да кажа, какво те кара да мислиш така? — преглътна Къри.
Тя се изви към вратата, но той бе по-близо и действаше бързо. Затвори вратата под носа й.
— Виж, Клер, успокой се! — Къри дишаше тежко и се мяташе на зиг-заг след нея. — Само ще се нараниш, абсолютно без причина. Мога да те поставя под пълна упойка, но за теб е по-добре да използваме локална. Трябва да стоиш спокойно. Налага се да направя това, по един или друг начин…
— Защо трябва да правиш това? — извика Клер. — Д-р Минченко ли трябваше да го извърши… или точно поради тази причина той не е тук? Кой те накара и как? Защо точно ти трябва да го направиш?
— Ако Минченко беше тук, нямаше да се налага да го правя аз — сопна й се разгневен Къри. — Той се измъкна и ме остави аз да сърбам попарата. Сега ела тук и се намести под стерилизаторния екран! В противен случай ще се наложи да бъда… да бъда по-твърд с теб — той си пое дълбоко въздух да се успокои.
— Трябва! — присмя му се Клер. — Трябва, трябва! Удивително е как земните смятат, че трябва да направят някои неща. Но почти никога не смятат, че това са нещата, които четириръките трябва да направят. Защо е така според теб?
Той въздъхна дълбоко и сви ядно устни, след което грабна инжекцията от подноса с инструменти.
„Всичко е пресметнал предварително, помисли си Клер. Репетирал го е в ума си. Взел е решението още преди да дойда тук…“
Той се спусна към нея, сграбчи горната й лява ръка и замахна стремително с иглата. Тя хвана дясната му китка и за миг и двамата замръзнаха, мускулите им се стегнаха и те бавно се извиха във въздуха.
Клер повдигна долните си ръце. Къри онемя от почуда. Тя раздели ръцете му и го победи, колкото и млад да беше. Той започна да рита — коленете му я удряха, но не можеха да постигнат достатъчно ускорение, за да й причинят болка.
Клер се усмихна от дива радост. Играеше си с ръцете му. „Аз съм по-силна! Аз съм по-силна! По-силна съм от него, а дори не го знаех…“
Внимателно притисна китките му с долните си ръце и освободи горните. Лесно измъкна инжекцията от пръстите му. Вдигна я и каза напевно:
— Изобщо няма да боли…
— Не, не…
Той се гърчеше прекалено много, за да може да му направи бърза венозна инжекция при липсата й на опит. Затова прибягна към мускулна и продължи да го държи здраво, докато се отпусна безсилен. Трябваха му само няколко минути. След това беше лесно да го обездвижи под стерилизаторния екран.
Той хриптеше в своето безсилие. Леко се отдръпна от меките колани, а в очите му се четеше паника. Очите на Клер проблеснаха, тръсна глава назад и се засмя, засмя се с истински смях за пръв път от… колко дълго? Не можа да си спомни.
Приближи устни до ухото му и каза бавно:
— Аз не трябва да го правя.
Все още се смееше тихичко, когато затвори зад себе си вратата на залата за прегледи и се понесе по коридора към убежището си.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Грешка беше да позволят на Ти да се прикачи към Хиперкораба. Така реши Силвър, когато техният кораб се разтърси от удара при свързването с клемите на дока. Зара се щураше тревожна и тихо въздъхна. Ти скръцна със зъби към нея и върна вниманието си обратно към контролния панел.
Не, нейна грешка беше да позволи на този земен, на този мъж с крака и авторитет да надделее над собствения й разсъдък. Тя знаеше, че няма квалификация за този кораб, самият той и бе казал. Щеше да попадне в свои води, едва когато влезеха в Хиперкораба.
„Не, рече си твърдо, дори и тогава нямаше да е така.“
— Зара — извика тя, — поеми контролния панел.
— По дяволите — започна Ти, — ако само…
— Нуждаем се твърде много от Ти при комуникатора, за да се занимава и с пилотиране — вмъкна тя. Безкрайно се надяваше Ти да не се откаже от гордост от предложената залъгалка.
— Мм — Ти с неохота освободи мястото си на Зара.
Обръчът на гъвкавата връзка не се закрепи правилно на дока. Вторият опит можеше и да разруши надеждите им за правилно скачване. Силвър не беше съвсем сигурна дали я е страх, че може да умре или всъщност й се искаше да умре. Всичките й длани се бяха изпотили. Прехвърляше лазерния поялник от ръка в ръка, но така той още повече лепнеше по ръцете й.