— Виж — обърна се към Зара Ти, — нищо повече не може да се направи.
Зара го стрелна с поглед:
— Ти изкриви един от пръстените, глупачо. По-добре се надявай да е от техните, а не от нашите.
— Казва се „глупако“ — поправи я Джон, който се опитваше да закрепи шлюза. — Ако ще използваш терминологията на земните, произнасяй думите правилно.
— Кораб R-26 вика Хиперкораб на Галактически Технологии D-620. — Гласът на Ти потрепери по канала. — Трябва да се освободим и да минем от другата страна. Не се получава.
— Продължавай, Ти — дочуха гласа на Скачащия пилот. — Болен ли си? Не звучиш добре. Това беше ужасно скачване. За какво е това суетене, все пак?
— Ще обясня, когато се качим на борда — Ти погледна нагоре и получи потвърждаващ знак от Зара. — Освобождаваме се сега.
Имаха по-голям късмет при шлюза на щирборда. „Не, каза си отново Силвър. Ние създаваме късмета си. И задължението той да е добър, а не лош е мое.“
Ти пръв тръгна през гъвкавата връзка. От другата страна го чакаше инженерът на Скачащия кораб. Силвър чу гневния му глас:
— Гюлик, ти изкриви нашите пръстени за скачване. Вие, електрически глави, всички вие се държите като всезнайковци, когато сте включени в системата, но при ръчна работа всички без изключение сте най-тъпоумните… — той замълча, гласът му заглъхна до тихо изсвирване, когато от люка се показа Силвър и насочи лазерен поялник в стомаха му. Всъщност отне му един миг да забележи оръжието. Очите му се разшириха, устата му — зяпна, когато зад нея застанаха Сиги и Йон.
— Заведи ни при пилота, Ти! — каза Силвър. Тя се надяваше, че страхът, който се прокрадна в гласа й, се е сторил на другите като гняв и ожесточеност. Сякаш цялата й сила бе пометена от вихър. Стомахът й се свиваше от ужас. Тя преглътна и стисна по-силно поялника.
— Какво, по дяволите, е това? — започна инженерът. Сега гласът му звучеше стегнат и с една октава по-висок. Той се прокашля и отново снижи глас: — Какви сте вие… хора, така де? Гюлик, те с теб ли са…?
Ти сви рамене и се усмихна мрачно. Тази усмивка — или я бе репетирал или беше истинска.
— Не съвсем. Отчасти съм с тях.
Сиги се опомни и насочи поялника си към Ти. Когато одобряваше този план, Силвър бе запазила личното си мнение в тайна. Да влязат с Ти невъоръжен, очевидно под прицела на четириръките, го осигуряваше в случай, че се проваляха и последваше съдебен процес. В същото време така отвличането му не изглеждаше съвсем истинско, а това беше добре, ако в последния момент му хрумнеше да избяга и да премине на страната на приятелите си с крака. Сигурност в сигурността. Дали на всички лидери им се налага да мислят многопластово? Заболя я главата от толкова мисли.
Бързо се добраха до компактната секция на Навигация и Комуникации. Скачащият пилот стоеше в подплатения стол, включен в масивната корона на контролите за главата. Червеният му гащеризон бе изпъстрен с ярки кръпки, които гордо оповестяваха ранга и специализацията му. Стоеше със затворени очи и си тананикаше фалшиво с ритъма на туптенето на кораба.
Той извика от изненада, когато му отнеха контрола за главата. Прекъснаха комуникацията му с машината.
— Господи, Ти, не прави такива неща. Знаеш добре… — Вторият му вик при вида на четириръките го задави. Той се усмихна на Силвър в абсолютно смайване. Очите му, след един шокиран поглед върху анатомията й учтиво се спряха на лицето. Тя размаха лазерния поялник, за да му припомни положението.
— Стани от стола си! — заповяда тя.
Той се сви обратно в стола:
— Вижте, лейди… ъ-ъ… какво е това?
— Лазерен пистолет. Стани от стола си!
Очите му я измериха, измериха Ти, спряха се и на инженера. Ръката му тръгна към катарамата на колана и се спря. Мускулите му пулсираха.
— Стани бавно! — добави тя.
— Защо? — попита той.
„Бави ни, каза си Силвър.“
— Тези хора искат да вземат кораба ти — обясни Ти.
— Бандити! — Едва си пое дъх инженерът. Той се сви до вратите на въздушния шлюз. Поялниците на Йон и Сиги се завъртяха към него. — Мутанти…
— Излизай! — повтори Силвър. Гласът й се повиши неконтролируемо.
Лицето на пилота изглеждаше изпито и умислено. Той вдигна ръцете си от колана и хвана с насмешка коленете си.
— А ако не го направя?
Стори й се, че губи контрол над ситуацията. Сякаш пилотът успяваше да се наложи с престореното си хладнокръвие. Тя погледна Ти, но той продължаваше да играе ролята си на безпомощна… и безполезна… жертва, или червей, както се изразяваха земните.