Тя въздъхна — това бе последната от планираните задачи, които можеше да изпълни тук, затворена в Клуба. Беше добро и тихо скривалище. Ужасно трудно бе да се концентрира. Нямаше какво да прави. Секундите пълзяха и ставаше все по-трудно да се съсредоточи. Тя се понесе към шкафа, взе си едно пакетче стафиди и ги погълна наведнъж. Когато ги преглътна, тишината отново полепна по нея.
Клер си представи как отново държи Анди в ръцете си, топлите му пръсти докосваха нейните и той се сгушваше в нея. Прииска й се Силвър да побърза и да изпрати сигнал. Представи си Тони в медицинския затвор долу и я обзе отчаяна надежда Силвър да се позабави, за да може някакво чудо да го върне в последната минута. Сама не знаеше дали иска минутите да побързат или да се забавят. Знаеше само, че всяка една й нанася физическа болка.
Вратите на въздушния шлюз изсвистяха и я стреснаха. Дали я бяха открили…? Не, бяха три четириръки момичета, Ема, Пати и Кара, помощничка в болницата.
— Време ли е? — попита Клер с дрезгав глас.
Кара поклати глава.
— Защо се бавят, какво става… — промълви Клер. Можеше да си представи безкрайно много фатални причини за забавянето на Силвър.
— Добре ще е, ако скоро прати знак — каза Кара. — Престанаха да те търсят в Селището. Мистър Уизак, ръководителят на Поддръжка на въздушните системи, най-накрая се сети да погледне и зад стените. Приключиха вече с дока. Всички от екипажа му се чувстват ужасно неловко — по лицето й пробяга тъжна усмивка, — но скоро ще тръгнат и насам.
Ема хвана една от долните ръце на Кара:
— В този случай, дали за нас това е най-доброто скривалище?
— Би трябвало да свърши работа засега. Надявам се нещата да потръгнат преди д-р Къри да довърши списъка си. Иначе тук ще настъпи голямо оживление — промърмори Кара.
— Значи д-р Къри се е възстановил? — попита Клер. Не беше сигурна дали искаше да чуе положителен или отрицателен отговор. — Достатъчно, за да извършва хирургически процедури? Надявах се, че дълго време няма да бъде на себе си.
— Не точно — изкиска се Кара. — Той просто виси там с присвити очи и пуфти, само наблюдава. Сестрата ще бие инжекциите. Ако успеят да отрият някое от момичетата.
— Инжекции?
— За аборт — направи гримаса Кара.
— О, значи става въпрос за списък, различен от моя. — Ето защо Ема и Пати бяха пребледнели. Избягали са на косъм.
— Даа — въздъхна Кара. — Ами, накрая ние всички ще се окажем в списък, един или друг предполагам. — Тя се отдръпна назад.
Клер се оживи от компанията на другите две четириръки, макар че присъствието им увеличаваше опасността да разкрият не само тях, но и плановете им. Колко още неща щяха да се объркат преди земния персонал в Селището да започне да задава правилните въпроси? Ами ако целият план се разкрие предварително, като се има предвид колко неразумно бе действала тя? Ако се беше подчинила покорно на Къри, само за да запази тайната малко по-дълго време? Ами, ако това „малко по-дълго“ беше разликата между успеха и провала?
— Чудя се какво ще правим сега? — продума Ема с тънък глас.
— Просто ще чакаме. Освен ако не си донесла някаква задача — отговори Клер.
Ема поклати глава:
— Само преди около десетина минути Кара ме измъкна от смяна в Дребни Ремонти. Не съм си помисляла да донеса нещо.
— Измъкна ме от спящия ми чувал — обади се Пати. Въпреки напрежението тя се прозя. — Толкова съм изморена, тези дни…
Ема погали корема си с долните длани с кръгово движение, познато на Клер. Момичетата също бяха започнали обучението си по отглеждане на детето.
— Чудя се как ще потръгнат нещата — въздъхна Ема. — Как ще свърши всичко това? Къде ще бъдем всички ние след седем месеца…
— Едва ли ще има някой наоколо — осъзна Клер. — Далеч от Родео. Или мъртви.
— Ако умрем, ще свършат и проблемите ни — каза Пати. — Ако не… Клер, какво представлява раждането? На какво прилича? — Очите й настояваха за отговор, търсеха правилен отговор от Клер като единствена познавачка за майчинските тайни.
Клер я разбра и отговори:
— Не може да се каже, че е приятно, но не е нещо, с което да не се справиш. Д-р Минченко каза, че ние се справяме далеч по-добре от жените долу. Имаме по-гъвкав и по-широк таз, по-еластични сме, защото не ни се налага да се борим с гравитационните сили. Каза, че той самият е планирал това ни качество, както и елиминирането на химена, каквото и да е било това. Нещо болезнено, доколкото разбрах.