— Защо не си в безопасната зона?
— Не ставай глупава, скъпа. О, д-р Минченко! — помаха му мама Нила. — Насам!
Двамата земни мъже, които не притежаваха увереността на четириръките в безтегловност, прекосиха кабината, захващайки се за въжената мрежа по свода. Най-сетне приближиха групата на мама Нила.
— Имам един тук, който се нуждае от лепенка — заяви мама Нила веднага щом д-р Минченко се приближи достатъчно, за да чуе. — Какво става? Безопасно ли е вече да се преместим в модулите на Детското?
— Безопасно е — отговори Лео. — Но, вие госпожо Виланова, трябва да дойдете с мен.
— Няма да оставя децата, докато не дойде време за почивката ми — сопна му се мама Нила. — Освен това девет десети от отдела сякаш се изпариха.
Лео се намръщи:
— Била ли сте на брифинг с д-р Йей?
— Не…
— Оставили са най-добрите за най-накрая — каза мрачно д-р Минченко. — Поради очевидни причини. — Той се обърна към майката на детското: — Галактически Технологии току-що приключиха с Проект Кей, Лиз. Без дори да се консултират с мен! — Той безцеремонно й изложи сценария за прекратяването. — Пишех протести, но Граф ме надмина. Оказа се доста по-ефективен. Наемателите поемат приюта. Той вярва, че може да превърне Селището в колониален кораб. Аз смятам… смятам, че е по-добре да му повярвам.
— Искате да кажете, че сте отговорни за тази безредица? — Мама Нила погледна Лео, след което се огледа напълно изумена. — Мислех, че Клер бръщолеви… — другите две земни майки на Детското се бяха приближили. Носеха се във въздуха също така онемели. — Галактически Технологии не ти дават Селището… нали? — неуверено попита мама Нила.
— Не, госпожо Виланова — отговори търпеливо Лео. — Ние го крадем. Аз не ви моля да се забърквате в нещо нелегално, така че ако само ме последвате до дока…
Мама Нила огледа салона. Групичките от по-малки вече бяха започнали да се скупчват около по-големите четириръки.
— Но тези деца не могат да се грижат за себе си!
— Налага се — каза Лео.
— Не, не… Представа си нямате колко натоварен с работа е този отдел!
— Няма, наистина — потвърди д-р Минченко. Потриваше замислено устни с показалец.
— Нямаме избор — прошепна Лео през зъби. — Сега, деца, пуснете се от госпожа Виланова — обърна се той към децата, които се бяха хванали за нея. — Тя трябва да замине.
— Не! — заяви едно, увило се около лявото й коляно. — Тя трябва да ни прочете приказки след обяд, тя обеща. — Четириръкото с раната започна отново да плаче. Друго задърпа левия й ръкав и каза:
— Мама Нила! Трябва да отида до тоалетната!
Лео се хвана за главата:
— Нямаме много време, госпожо. Трябва да тръгнем незабавно. Нямам време да споря. Всички вие — той погледна и другите две майки от Детското, — по-бързо!
Очите на мама Нила проблеснаха. Тя протегна лявата си ръка с четириръкото, което се бе прилепило за нея. Сините му очи гледаха ужасено иззад силния бицепс на мама Нила.
— Ще отведете ли тогава това момиченце до тоалетната?
Четириръкото момиченце и Лео се спогледаха с взаимен ужас:
— Разбира се, че не — задави се инженерът и се огледа: — Ще направи друго четириръко. Клер…?
Точно в настоящата суетня Анди реши да изрази с ревлив протест липсата на очакваното мляко от майчината гръд. Клер се опита да го успокои, като го потупа по гърба. Плачеше й се заради неговото разочарование.
— Не смятам — намеси се внимателно д-р Минченко, — че ти се идва с нас, Лиз? Няма да има връщане назад, разбира се.
— Нас? — Мама Нила го изгледа остро. — Ти поддържаш тази глупост?
— Така ми се струва.
— Добре тогава — кимна тя.
— Но ти не можеш… — започна Лео.
— Граф! — прекъсна го Минченко. — Можеш ли да увериш тези дами, че ще има достатъчно въздух за тях, ако останат с четириръките си?
— Може и да няма — измърмори Лео.
— Дори не помислих за това — изплаши се изведнъж една от майките.
— Но аз помислих — каза другата и се намръщи към Лео.
— Знам, че има запаси от въздух за изключителни случаи в модула на салона — обади се мама Нила. — Целият отдел би трябвало да отиде там.
— Отклоних ги — каза кратко Лео.
— Целият отдел е трябвало да ти каже да вървиш по дяволите — добави бавно мама Нила. — Позволи ми да говоря и за отсъстващите. — Тя прати ледена усмивка на инженера.
Една от майките се обърна отчаяно към мама Нила:
— Но аз не мога да дойда с вас. Съпругът ми работи долу!
— Никой не те кара! — изрева Лео.
Другата майка добави, без да му обърне внимание: