— Съжалявам. Съжалявам, Лиз. Просто не мога. Прекалено много е.
— Да, точно така. — Ръката на Лео се поколеба над издутото място на гащеризона, но се отдръпна. Той се опита да ги изведе с жест.
— Няма нищо, момичета. Разбирам. — Мама Нила успокои очевидната им нервност. — Аз ще остана и ще се погрижа. Няма кой да очаква старото ми тяло, все пак — засмя се тя. Малко насила.
— Ще поемеш ли отдела тогава? — попита д-р Минченко. — Ръководи го, както решиш… Ела при мен, когато можеш.
Тя кимна, изглеждаше умислена, сякаш бездънната сложност на задачата току-що се разкриваше пред нея.
Д-р Минченко се погрижи за четириръкото момче с все още кървяща рана на челото, а Лео най-после успя да избута другите две земни жени:
— Хайде. Трябва да освободя и хладилника за зеленчуци.
— За какво ли му е да почиства хладилника при всички тези събития? — мърмореше под носа си мама Нила. — Сигурно е полудял…
— Мама Нила… — малкото четириръко беше увило и четирите си ръце около тялото й, за да му обърне внимание, и тя хукна по задачи.
Анди все още хлипаше на пресекулки.
— Хей, малкия — д-р Минченко се спря при него, — не е това начинът да говориш с майка си…
— Нямам мляко — обясни Клер. Макар да се страхуваше, че няма да го успокои, тя му подаде бутилката, но той я отблъсна. Щом се опита да го откъсне от себе си, за да хване бутилката, той се омота около ръката й и изпищя оглушително. Едно от петгодишните се стресна и запуши уши с всичките си ръце в знак на протест.
— Ела с нас в болницата — каза д-р Минченко с разбираща усмивка. — Мисля, че ще можем да се справим с проблема. Освен ако не искаш да го отбиеш сега, нещо, което не препоръчвам.
— О, моля ви — обнадежди се Клер.
— Ще минат няколко дни преди да можеш да кърмиш — предупреди я той. — Такъв е биологичният закон. А и не съм имал възможност да те прегледам, откакто се върнах…
Клер полетя след него с благодарност. Дори Анди спря да плаче.
„Прамод не се е шегувал за клемите“, каза си Лео с въздишка като изучаваше разтопената буца метал пред него. Той бавно и тромаво отбеляза на компютъра данните. Тази добре изолирана тръба отвеждаше нечистата вода. Грешка тук би причинила катастрофа.
„При това доста мръсна“, мрачно се усмихна Лео. Той погледна Прамод и Боби, които чакаха до него, готови в сребристите си костюми. Пет други четириръки работни групи се виждаха по повърхността на Селището. Един обслужващ кораб се носеше наблизо. Осветеният от слънцето полумесец на Родео трептеше на фона. Ами, те сигурно бяха най-скъпите водопроводчици в галактиката.
Бъркотията от различно кодирани тръби и канали пред него оформяше централен възел между съседните модули, защитени с външна обвивка от микропрах и други опасности. Задачата сега бе да подредят наново модулите в еднакви по дължина групи, за да устоят на ускорението. Всяка група, обвита като товар, щеше да оформи стабилна, самоподдържаща се, балансирана маса, поне по отношение на относително слабите удари, които Лео предвиждаше. Нещо като да караш впряг от хипопотами. Но за да подредят наново модулите, трябваше да оправят отново техните връзки, а имаше много, много, наистина много връзки.
Лео долови движение с периферното си зрение. Скафандърът на Прамод последва погледа му.
— Ето ги и тях — В гласа на Прамод се преплитаха триумф и съжаление.
Корабът с последните земни на борда тихо излетя — искра, която се смали и изгасна зад кривината на Родео. Ето че се приключи с двукраките, като изключеше себе си, д-р Минченко, мама Нила и малко лудия млад ръководител, размахващ гаечен ключ, когото бяха измъкнали от една тръба. Той беше декларирал горещата си любов към едно четириръко момиче от Въздушна Поддръжка и бе отказал да замине. Ако дойдеше на себе си, докато стигнеха Ориент IV, можеше да го оставят. Междувременно трябваше да решат дали да го застрелят или да му възложат работа. Лео бе видял гаечния ключ и му бе възложил работа.
Време. Секундите сякаш пълзяха по кожата на Лео като хлебарки. Останалата група от изпъдените земни скоро щеше да настигне обърканата първа група и да започнат да сравняват наблюденията си. Нямаше да мине много време преди Галактически Технологии да потърсят отплата. Не беше нужно да си инженер, за да видиш хилядите уязвими места на Селището. Единствената възможност за четириръките бе бързо да бягат.
За да се отърват живи от това, което вършеха в момента, припомни си Лео, трябваше да запазят спокойствие. Той насочи вниманието си обратно към работата:
— Добре, Боби, Прамод, да го направим. Пригответе затворите на шлюза в двата края и ще накараме това чудовище да побяга…