ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Събратята му бегълци проправиха път на Брус Ван Ата, когато той щурмува прохода и влезе във фоайето за пътници на Родео. Трябваше да спре за момент със скръстени ръце на коленете, за да превъзмогне световъртежа от внезапното завръщане на планетарна гравитация. Световъртежа и яростта.
През тези няколко часа път около орбитата на Родео в откъснатия лекционен модул Ван Ата беше ужасяващо сигурен, че Граф е имал намерение да ги убие, въпреки наличието на кислородни маски, което само по себе си бе доказателство за противното. Ако беше война, Граф нямаше да се окаже добър войник. „Дори и аз знам как по-добре да унижа човек, а после да го оставя жив. Не ме познаваш. Ще съжаляваш, Граф. Ще съжаляваш, че не си ме убил, когато си имал тази възможност.“ Той с усилие превъзмогна яростта си.
Ван Ата бе успял да вземе първата совалка от Трансферна Станция. Не бе спал нито миг през тези двадесет часа, когато отделения лекционен модул, с агонизиращи спирания и забавяния, най-накрая се свърза с кораб на персонала на Станцията. Той и другите служители от Проект Кей бяха излезли в неорганизирани групи от тесния мобилен затвор и бяха насочени към Трансферна Станция. Там загубиха още време.
Информация. Изминало бе почти цяло денонощие, откакто ги бяха изгонили от Селище Кей. Той трябваше да има информация. Пое към сградата на администрацията и по-точно към комуникационния й център. Д-р Йей ситнеше зад него, мърморейки нещо. Той не й обърна внимание.
За миг улови образа си, отразен в блестящите стени. Изпи`т. Изправи рамене и прибра корема си. Не можеше да се появи пред другите администратори толкова измъчен и слаб. Слабите ги удряха още веднъж по инерция.
Той погледна бледия си образ и надолу през него. От другата страна на пътя при късия терминал вече бяха започнали да се струпват кораби. Да, о, да: проклетите четириръки също бяха връзка във веригата. Слаба връзка, прекъсната връзка, скоро щеше да им види сметката.
Той пристигна в комуникационния център едновременно с главния администратор Чалопин. Водеше я капитанът на охраната, как му беше името, о, да, онзи идиот Банерджи.
— Какво, по дяволите, става тук? — скара се Чалопин без предисловия. — Инцидент? Защо не поискахте помощ? Казаха ни да спрем всички полети. Имаме големи запаси по средата на пътя за рафинерията.
— Задръжте ги тогава. Или се обадете на Трансферна Станция. Не е в задълженията на моя отдел да придвижвам товара ви.
— О, да, разбира се, че е! От година вече отговорността за орбиталния товар е под егидата на Проект Кей.
— Експериментално — намръщи се ужилен той. — Може да е в моя отдел, но не е най-голямата ми грижа в момента. Вижте, лейди, имаме голям проблем. Катастрофа. — Той се обърна към един от контролиращите комуникатори: — Можеш ли изобщо да ме свържеш със Селище Кей?
— Не отговарят на обажданията ни — отвърнаха му неуверено.
— Опитайте всичко.
— Може и да успея да получа образ от някой кометен сателит — промърмори контрольорът и се обърна към панела си. След няколко минути на неговия екран се показа далечен плосък образ на Селище Кей. Сякаш го гледаха от орбита. Той увеличи образа.
— Какво правят те? — попита Чалопин, без да сваля очи. Ван Ата също се втренчи. Какъв безумен вандализъм беше това? Селището приличаше на комплекс, на триизмерен пъзел, разхвърлян от невнимателно дете. Отделените модули сякаш бяха разпилени без идея, носеха се във всички посоки в пространството. Малки сребристи фигури щъкаха сред тях. Панелите за слънчева енергия мистериозно бяха свити до четвърт от обикновено заеманата площ. Може би Граф беше предприел някакъв налудничав план за укрепване на Селището срещу контраатака? Ами, нямаше да му е от полза, прокълна тихо Ван Ата.
— Те да не би… да вдигат обсада или нещо…? — Попита на глас д-р Йей. Очевидно мислите й следваха същата пътека. — Сигурно съзнават колко безполезно е това…
— Кой знае какво може да мисли онзи проклет глупак Граф? — изръмжа Ван Ата. — Този човек е полудял. Има десетки начини, по които можем да разрушим тази инсталация дори без военни методи. Или просто да чакаме и да ги обречем на глад. Те сами се насадиха в този капан. Той не е просто луд, той е глупав.
— Може би — усъмни се Йей — те смятат просто да си живеят тихо там в орбита. Защо не?
— Глупости говориш. Ще ги измъкна оттам, при това много бързо. Някак… Няма някакви си мутанти мизерници да успеят със саботаж на това ниво. Саботаж… кражба… тероризъм…