— Нощ…
В коридора той потри с ръце очите си.
Нямаше достъп към три четвърти от Селището? Стори му се като девет десети. И всички модули работеха със запасна енергия, чакаха да бъдат скачени към главния енергиен източник като ги стоварят в Хиперкораба. За сигурността и нормалното протичане на процесите в различните отделения бе изключително важно Селището да е изцяло реконструирано по най-бързия начин.
А колко време щеше да мине, докато всеки научи новото си място в пълния хаос. Планът бе направен с многобройни компромиси. Частите на Детското, например, можеха да влязат в интериорната група. Доковете и шлюзовете трябваше да гледат към космическото пространство. Отворите за отпадъка бяха прекъснати, съоръженията за енергията трябваше да се наместят, отделенията на Хранене, които сервираха около три хиляди ястия на ден, трябваше да имат някакъв достъп до склада… Щеше да бъде пълен кошмар, докато всеки не преустроеше навиците си. И то ако всички групи с модули бъдеха наместени и закрепени на правилното място без негово наблюдение или дори под негово наблюдение. Лицето му беше пребледняло.
— Лео! — повика го познат мъжки глас.
С ядосано скръстени ръце по коридора се носеше Ти Гюлик. Силвър плуваше от дръжка на дръжка зад него, следвана от Прамод. Гюлик се хвана за една дръжка и спря пред Лео. Погледите на Лео и Силвър се срещнаха за едно объркано, кратко и мълчаливо „Здравей!“, преди Скачащият пилот да го притисне към стената.
— Какво направиха тези проклети четириръки? Минахме през толкова проблеми, за да заловим този кораб и да го доведем тук. А първото нещо, което направихте вие, е да започнете да го разрушавате. Едва изключих двигателите! — Гласът му поутихна. — Този малък мутант ли — той махна към Прамод — обърка нещата…?
Лео се прокашля:
— Един от обслужващите джетове блокира и се завъртя неконтролируемо. — „Терминът «непредотвратим инцидент» не е в речника ми, но разбира се, не мога да кажа, че е било грешка на четириръкото.“
— Хм — прокашля се Ти, — ами поне не се опитвате да го припишете на пилота… но каква е повредата все пак?
— Самата Неклинова пръчка не е ударена… — Ти си отдъхна, — но аксиалното огледало от титан при портала е строшено.
— Но това е ужасно! — простена Ти.
— Успокой се! Може би не е чак толкова зле. Вече имам една-две идеи. Така или иначе искам да поговорим. Когато превзехме Селището, тук имаше товарна совалка на док.
Ти го погледна подозрително:
— Късметлия си. И?
— Планирам, не е късмет. Нещо, което Силвър все още не знае… — Лео срещна погледа й. Отрезвена, тя видимо се съсредоточи в думите му. — Не можахме да си върнем Тони преди да завземем Селището. Той все още е в болница долу на Родео.
— О, не — прошепна Силвър. — Има ли някаква…?
Лео потърка изтръпналото си чело.
— Може би. Не съм сигурен, че от военна гледна точка е оправдано, но не мисля, че ще се примиря със себе си, ако поне не се опитаме да го върнем. Д-р Минченко също обеща да дойде с нас, ако успеем някак да вземем и жена му. Тя също е долу.
— Д-р Минченко остана? — Силвър плесна с ръце. Наистина беше развълнувана. — О, чудесно!
— Само ако вземем жена му — обърна внимание Лео. — Имаме две причини да слезем долу. Имаме совалка, имаме пилот…
— О, не — започна Ти. — Чакайте сега…
— Освен това отчайващо се нуждаем от резервни части. Ако успеем да открием аксиално огледало в склада на Родео…
— Няма да намерите — прекъсна го рязко Ти. — Ремонтът на кораби се извършва единствено на Ориент IV. Всички резервни части са складирани там. Знам, защото веднъж имахме проблем и трябваше да чакам четири дни, за да пристигне ремонтен екипаж оттам. Родео изобщо не се занимава с Хиперкораби. — Той скръсти ръце.
— Страхувах се от това — каза бавно Лео. — Ами, има и друга възможност. Можем да се опитаме да направим ново, тук на място.
Ти заприлича на човек, който дъвче лимон:
— Граф, тези неща не се скалъпват от парчета желязо. Знам много добре, че правят всичко наведнъж. Мисля, че съставните части трябва да могат да противодействат на потока на полето, а смукателната тръба е три метра широка в горния край! Работата е, че ги притискат с огромни преси. Ако трябва да бъдем точни — ще ви отнеме шест месеца да изпълните проект като този!
Лео преглътна, вдигна и двете си ръце и разпери пръсти. Ако беше четириръко, може би щеше да се изкуши да удвои часовете, но каза:
— Десет часа. Наистина бих искал да имам шест месеца. Долу. В леярна. С чудовищни машини със стоманени преси, точни до милимикрон… И водно охлаждане, и отбор асистенти, и неизчерпаем бюджет. Щях да направя десет хиляди копия. Ала ние нямаме нужда от десет хиляди. Има и друг начин. Бърз и мръсен начин, но единственият, за който имаме време. Но не мога да бъда тук, да фабрикувам аксиално огледало и в същото време да съм там долу и да освобождавам Тони. Четириръките не могат да отидат. Нуждая се от теб, Ти. Както имах нужда и да пилотираш совалката. Сега отново имам нужда от теб.