Тя натисна с всички сили спирачките и усили още левия двигател. Бръмченето му премина във вой. Не смееше да го доведе до рева, с който се бе приземявал Ти. Кой знае какво щеше да се случи тогава?
Пластмасовият капак на колата изпука и хлътна. Ако Лео беше прав в описанието си на онова въглеводородно гориво, което използваха долу за колите си, само след секунда тя трябваше да…
Жълто огнено кълбо погълна колата и за миг засенчи дори залязващото слънце. Парчета полетяха във всички посоки, огъваха се, отскачаха фантастично в гравитационното поле. Поглед към мониторите показа на Силвър, че мъжете от Охраната бягат в друга посока.
Силвър усили левия двигател, освободи спирачките и остави совалката да мине през втвърдената кал. За щастие, старото мъртво езеро беше идеално равно и тя нямаше защо да се безпокои за изкусните умения, задължителни при управлението на совалка. Един от мъжете от Охраната потича една-две минути след тях, ръкомахайки, но бързо го оставиха назад. Тя придвижи совалката напред няколко километра, натисна спирачките и спря двигателите.
— Ами — въздъхна тя, — погрижихме се за тях.
— Със сигурност — каза тихо Айви Минченко и настрои увеличението на монитора за последен поглед назад. Колона от черен пушек и избледняващ оранжев блясък в далечния здрач бележеха предишното им местоположение.
— Надявам се, че кислородните им маски са били добре уплътнени — добави Силвър.
— О, скъпа — промълви Айви, — може би трябва да се върнем и… да направим нещо. Сигурно ще бъдат достатъчно разумни. Ще останат до колата си, докато пристигне помощ. Не вярвам да тръгнат през пустинята, филмите на Компанията по безопасност винаги наблягат на това. Останете при колата си и чакайте Търси и Спасявай.
— Не бяха ли те Търси и Спасявай? — Силвър изучаваше дребните образи върху монитора. — Не е останало много от колата. Но изглежда, че и тримата са останали там. Ами… — тя поклати глава, — твърде опасно е за нас да се опитваме да ги приберем. Но когато Ти и Доктора се върнат с Тони, може би гардовете от Охраната ще могат да се приберат с твоя джип. Ако, хм, не дойде някой друг преди тях.
— О — въздъхна Айви, — вярно. Добра идея. Чувствам се много добре. — Тя се умисли с поглед върху монитора. — Бедничките.
Лед.
Лео наблюдаваше от изолираната контролна кабина с изглед към товарното отделение на Селището как четири четириръки в работни костюми спускат непокътнатото аксиално огледало, взето от втората Неклинова пръчка на D-620, през люка отвън. Огледалото беше неудобно за поддържане — три метра в диаметър и с дебелина един сантиметър в широкия край, извит и удебелен до около два сантиметра при централния. Изящна извивка, но определено нестандартна, факт, с който производствения процес трябваше да се справи.
Непокътнатото огледало беше наместено, загнездено във въртящи се охладителни серпантини. Четириръките в космически костюми излязоха. От контролната кабина Лео запечата люка отвън и настрои въздуха да изпомпва обратно в товарителната клетка.
Единствените охладителни серпантини, достатъчно големи, за да послужат, бяха открити от Боби в миг на просветление, отново в Хранене. Четириръкото момиче, което ръководеше отдела, си пое дълбоко въздух, когато видя Лео и работната му група да приближават. Те безмилостно бяха изкормили вътрешностите на най-голямото й фризерно отделение и ги бяха пренесли в работното си пространство в най-големия използваем док, инсталиран сега като част от D-620. Около четвърт от предвидения вариант на Селището бе изгубен, пресметна Лео, въпреки факта, че дванадесет от най-добрите работници се занимаваха с проекта.
След няколко минути три от четириръките се присъединиха към Лео в товарното. Бяха опаковани в допълнителни фланелки и къси панталони, в гащеризони с дълги ръкави, останали от прогонените земни. Крачолите бяха плътно завити към долните им ръце и придържани от ластици. Бяха открили достатъчно ръкавици. Добре. Лео се притесняваше да не измръзнат. Дъхът му се виждаше във въздуха.
— Добре, Прамод, готови сме. Донеси водните маркучи.
Прамод отви няколко дължини и ги подаде на чакащите четириръки. Друго провери за последно връзките до най-близкия воден кран. Лео включи охладителните серпантини и взе маркуч.
— Добре, деца, наблюдавайте ме. Ще ви покажа как става. Трябва бавно да поливате студените повърхнини, да избягвате да разливате вода във въздуха. В същото време не спирайте потока, за да не замръзнат маркучите ви. Ако почувствате, че пръстите ви започват да замръзват, починете си малко в съседната кабина. Нямаме нужда от неприятни инциденти.