— О — каза Агба, — съжалявам. — Той погледна Лео с кристална невинност. — Това означава ли, че трябва да се върнем към рязането на клеми?
— Да — извика Лео. — Върви — добави той, преди самият да експлоадира.
Агба се отдалечи с несигурна усмивка от въздушния шлюз и остави за миг Лео сам.
„Мисли, човече, мисли, каза си Лео. Не изпадай в паника!“ Имаше нещо, някакъв изплъзващ се факт или фактор някъде в ума му, който се опитваше да му подскаже, че това не е краят, но в момента не можеше да си спомни… За съжаление, внимателен мислен преглед на калкулациите му с помощта на пръстите (о, защо не бе четириръко) само потвърди първоначалните му опасения.
Създаването на нужната заготовка от експлозива в сложната форма на аксиалното огледало, освен това асортимента от клеми, фланци и разредки, три главни части. Леденият изтегляч, металната заготовка… експлозивът щеше да ги ожени. Гръмотевична сватба, наистина. А кой е най-важният крак на трикракото столче? Този, който липсва, разбира се. А той беше мислил, че експлозива за обезгазяване щеше да е най-леката част…
Отчаян, Лео започна систематично да обхожда модула на Токсични Складове и да проверява съдържанието. Някое шише от експлозива можеше да е било забравено някъде по погрешка. Уви, всички четириръки бяха изключително съвестни при контрола на инвентара. Всеки контейнер съдържаше само онова, което бе написано на етикета, нито повече, нито по-малко. Агба дори бе променил етикета на контейнера: Съдържание, Експлозив за обезгазяване тип В-2, половинлитрова бутилка. Количество 0.
По това време Лео буквално се препъна във варел бензин. Не, около шест варела от проклетото нещо, които някак се бяха озовали тук. Сега стояха добре закрепени към стените. Господ знаеше къде са останалите сто тона. На Лео му се искаше всички да бяха отишли в Ада, където можеха да послужат за нещо поне. С удоволствие би разменил всичките сто тона за четири аспирина. Сто тона бензин, от които… Лео примигна и възкликна: „Оох…“ …от които литър или някъде толкова, примесен с тетраазотен метан, щеше да предизвика дори по-силна експлозия.
Трябваше да провери, за да е сигурен, да провери точните пропорции. Но беше уверен, че си спомня правилно. Научено и интуиция, това беше най-добрата комбинация. Тетраазотния метан бе използван като източник на кислород при спешни случаи в няколко Селища и обслужващи кораби. Той отдаваше повече O{sub}2{/sub} за кубически сантиметър, отколкото течният кислород, без да има проблеми в температурата и налягането при съхранение. Сега, о, Господи… само дано Т.А.М. не е използван всичкия за надуване на балони за четириръките деца или някоя друга щуротия…
Той спря само за миг да постави шишето в контейнера му и да сложи бележка на варелите с големи червени букви: ТОВА Е БЕНЗИНЪТ НА ЛЕО ГРАФ. АКО НЯКОЙ ДРУГ ГО ПИПНЕ, ТОЙ ЩЕ МУ СЧУПИ ВСИЧКИ РЪЦЕ. Хукна вън от модула на Токсични Складове към най-близкия компютърен терминал с работна библиотека.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Здрачът пропълзя над мъртвото езеро, лъчистата вдлъбнатина на небето постепенно премина в тъмен тюркоаз, после в обсипано със звезди индиго. Силвър откри, че изгледът на хоризонта с живописните цветови промени на планетарната атмосфера постоянно разсейва вниманието й. На какво висше разнообразие се радваха земните: ленти алено, оранжево, лимонено, зелено, синьо, опръскали с точици кобалтова водна пара, която се носеше към слънцето на запад. Силвър с неудоволствие превключи скенера на инфрачервено. Компютърно усилените цветове проясниха гледката, но й се струваха груби и крещящи след истинските неща.
Ето най-сетне това, което жадуваше сърцето й: джип, който подскачаше над далечния хълмист път и пълзеше по скалистите хребети. После полетя по коритото на езерото с максимална скорост. Айви Минченко побърза да излезе от кабината на пилота и да спусне стълбата от люка. Джипът изрева пред совалката.
Силвър плесна с ръце от удоволствие като видя Ти да се катери по стълбата, натоварен с Тони, който се бе вкопчил в гърба му. Точно така я бе носил Лео на Трансферна Станция. „Те са го взели! Те са го взели!“ Д-р Минченко ги следваше отблизо.
Чу се тих спор откъм въздушния шлюз, приглушените гласове на доктора и Айви, после д-р Минченко побягна надолу по стълбата и постави ярък сигнал на покрива на джипа. Той светеше в яркозелено. Добре, загазилите гардове трябваше да видят този сигнал. Силвър си отдъхна.