Ван Ата спря втрещен и върна два прозореца назад. Какво значеше това?
Съобщение: Следзародишни същества с експериментална тъкан. Количество: 1000. Ликвидация: Кремиране по Международните Генетични Стандарти на биолабораторните правила.
Той провери източника на тази заповед. Не, не беше дошла от офиса на Апмад както бе предположил в началото. Идваше от Общото Счетоводство и Контрол на Инвентара, част от дълъг списък, включващ различни лабораторни запаси. Заповедта бе подписана от непознат човек от средно ниво в Общо Счетоводство и Контрол на Инвентара на Земята.
— По дяволите! — възкликна тихо Ван Ата. — Не мисля, че този умник има представа какво представляват четириръките. — Заповедта бе подписана преди няколко седмици.
Той отново прочете въвеждащия параграф.
Шефът на Проекта ще се погрижи той да бъде прекратен с нужната бързина. Незабавното освобождаване на персонал за други задачи е особено наложително. Упълномощавам Ви да отправяте всички необходими временни искания за материали или персонал от близките отделения, нужни Ви да довършите това приключване до 6/1.
След минута устните му се разтеглиха в яростна усмивка. Той внимателно измъкна ценния диск със съобщението, прибра го и тръгна да търси Чалопин. Надяваше се да се наложи да я вдигне от леглото й.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Не почистихте ли вече там? — напрегнатият глас на Ти изпращя по комуникатора на костюма на Лео.
— Една последна заварка, Ти — отговори Лео. — Проверете онази регулация още веднъж, Тони.
Тони помаха с ръка в знак, че е разбрал и провери с оптическия лазер линията, която електронният лъчев поялник трябваше да следва.
— Чист си, Прамод — извика той и се отмести. Поялникът потегли по пътеката си, заши фланец за последната клема за поддръжка на новото аксиално огледало в корпуса му. Светлината на върха на лъчевия поялник проблесна от червена към зелена, изгасна и Прамод влезе да го изнесе. Боби веднага пристигна да провери заварката със звуков скенер:
— Здрава е, Лео. Ще държи.
— Добре. Почистете и внесете огледалото.
Четириръките се движеха бързо. Само за минути аксиалното огледало бе наместено в подплатените клеми, регулацията бе проверена.
— Добре, а сега да оставим Ти да направи пушечната проба.
— Пушечна проба? — чу се гласът на Ти по комуникатора. — Какво е това? Мислех, че искаш десетпроцентно увеличение на скоростта.
— Това е древен и почитан термин за последната стъпка на всеки технологичен проект — обясни Лео. — Включи го и виж дали пуши.
— Трябваше да предположа — задави се Ти. — Колко научно!
— Последната проба винаги е използването. Но ускорявай бавно, чу ли ме? Направи го внимателно. Имаме си работа с фина дама.
— Казвал си го около осем или десет пъти, Лео. Това по спецификация ли е или не?
— По спецификация. Поне на повърхността. Но вътрешната структура на титана… ами, не е толкова контролирана, както би била при нормално изработване.
— По спецификация ли е или не? Няма да отведа хиляда души на смърт, дявол да го вземе! Особено, ако и аз съм в това число.
— Всичко е наред — каза Лео през зъби. — Но само… не хуквай веднага с всички сили, а? Заради кръвното ми налягане поне, ако не заради нещо друго.
Ти измърмори нещо. Можеше да е „Върви по дяволите с твоето кръвно“, но Лео не беше сигурен и не го помоли да повтори.
Лео и отрядът му от четириръки събраха оборудването си и се оттеглиха на безопасно разстояние от рамото на Неклиновата пръчка. Останаха на стотина метра от Дома. Светлината на слънцето на Родео тук беше бледа и остра — на час от точката на скачане в тесния проход. По-ярка от звезда, но по-бледа от ядрена пещ, която бе топлила Селището в орбитата на Родео.
Лео улови мига да погледне закърпения колониален кораб от този изключителен външен ъгъл. Над сто модула най-накрая бяха свързани по оста на кораба. Всички, малко или повече, изпълняваха предишните си функции. Дявол да го вземе, ако проектът не изглеждаше замислен по някакъв лунатично-функционален начин. Напомняше му за вълнуващата недодяланост на ранните космически проби от двадесети и двадесет и първи век.
Като по чудо целостта се бе запазила през двудневното непрекъснато увеличение и намаляване на скоростта. Разбира се стана ясно, че някои неща тук и там вътре не бяха догледани. Младите четириръки пълзяха смело и чистеха. Хранене успяваше да нахрани всекиго с по нещо, въпреки че за меню не можеше да се говори. Благодарение на усилията на младия ръководител от Поддръжка на Въздушните Системи, който продължаваше да работи заедно с отряда си, те вече не трябваше да намаляват периодично ускорението, за да работи водопроводната инсталация. За кратко Лео си мислеше, че дребните проблеми ще ги отведат на смърт.