— Клер? Да — отговори тя безизразно.
— О — Банерджи отмести поглед от втренчените й очи и седна на друго място.
— Да се надяваме, че този път ще се целите по-добре, Банерджи — каза Ван Ата.
Банерджи завъртя компютърната схема на Хиперкораба на екрана си и направи някои изчисления:
— Вие съзнавате — започна бавно той, — че може да има неконтролируеми последствия. Съществува възможността да пробием населените модули.
— Няма нищо — каза Ван Ата. Банерджи сви несигурно устни. — Виж, Банерджи — добави нетърпеливо той, — четириръките са… о, превърнаха се в излишни след като станаха престъпници. Все едно стреляш по крадец. Освен това, не можеш да направиш омлет, без да счупиш малко яйца.
Д-р Йей захлупи лицето си с ръце:
— Лорд Кришна — изстена тя и отправи странна усмивка на Ван Ата. — Чудех се, кога ще го кажете. Трябваше да се обзаложа за това… да участвам в лотария…
— Ако си беше вършила добре работата — отвърна й настръхнал Ван Ата, — нямаше да бъдем сега тук и да чупим яйца. Щяхме да ги сварим в черупките им на Родео. Всъщност възнамерявам да подчертая това пред Управлението, повярвай ми. Но няма нужда да споря с теб повече. Упълномощен съм за всичко, което ще направя.
— Пълномощно, което не съм видяла.
— Чалопин и капитан Банерджи го видяха. Ако питат мен, ще трябва да те уволнят, Йей.
Тя нищо не каза, но прие заплахата с кратко иронично кимване. Облегна се на седалката си и кръстоса ръце — най-сетне успя да я накара да млъкне. „Благодаря ти, Господи“, каза си Ван Ата.
— Пригответе се, Форс — обърна се той към сержанта от Охраната.
В кабината на Навигация и Комуникации в D-620 едва можеше да се размине човек. Ти управляваше коронясан със своите слушалки. Силвър се грижеше за комуникатора. А Лео изпълняваше длъжността главен инженер, поне така предполагаше той. В този момент не му беше съвсем ясно. Може би длъжността му трябваше да се нарича Официално Разтревожен за Кораба. Вътрешностите му се вълнуваха, гърлото му се сви. Още малко и нямаше да има връщане назад.
— Совалката на Охраната спря да предава — докладва Силвър.
— Можем да си отдъхнем — каза Ти. — Изключи звука.
— Не бих казал, че можем да си отдъхнем — отрече Лео. — Ако са спрели да говорят, значи се подготвят да открият огън. — А бяха твърде близо до точката на Скачане, за да стрелят по тях с лъчев поялник Отвън.
Ти изкриви устни от страх и затвори очи. D-620 сякаш се наклони под напрежението от ускорението:
— Доближаваме позицията за скок — каза той.
Лео погледна в един от мониторите:
— Вече са почти в обсег да открият стрелба. — Замълча за миг и добави: — Те са в обсег да открият стрелба.
Ти изпищя и махна слушалките си:
— Ще ускоря Неклиновото поле…
— Леко — извика Лео. — Аксиалното ми огледало…
Ръката на Силвър потърси тази на Лео. На него му се искаше да се извини на Силвър, на четириръките, на Господ, не знаеше на кого. „Аз ви забърках в това… Съжалявам…“
— Силвър — отчая се Лео, паниката го погълна… всички тези деца… — Ние все още можем да се предадем…
— Никога — отсече Силвър. Тя стисна ръката му, а сините й очи срещнаха неговите: — Избирам за всички, не само за себе си. Продължаваме.
Лео скръцна със зъби и кимна кратко. Секундите туптяха в главата му и заглушаваха ударите на сърцето. Совалката на Охраната изпълни екрана на монитора.
— Защо не стрелят? — запита Силвър.
— Огън — заповяда Ван Ата.
Изкусните компютърни схеми на Банерджи се подредиха, пробягаха редове с числа, светлините намериха обекта. Ван Ата забеляза, че д-р Йей не е на седалката си. Вероятно се криеше в тоалетната. Несъмнено тази доза истински живот и истински последствия беше твърде много за нея. „Точно като онези слабохарактерни политици, помисли си неумолимо Ван Ата които въвличат хората в бедствия и после изчезват като стане напечено…“
— Огън — повтори той на Банерджи. Компютърът отбеляза, че е готов и се прицели.
Банерджи посегна към бутона и се поколеба:
— Имаш ли работна заповед за това? — попита той изведнъж.
— Какво да имам? — смая се Ван Ата.
— Работна заповед. Струва ми се, че това може да се възприеме като рискована загуба, като необмислен акт. Нужна е работна заповед, подписана от инициатора на действието… това си ти… от ръководителя ми, от администратор Чалопин и от Офицера на Управление Рисковани Загуби.
— Чалопин те прехвърли към мен. Така нещата стават официални, господине!