Борис Виан
Без късмет
I
Клам Жоржобер гледаше как жена му, хубавата Гавиал1, кърмеше плода на тяхната любов, ячко тримесечно бебе от женски пол, но това няма никакво значение за следващите събития.
Клам Жоржобер имаше единайсет франка в джоба си и на другия ден трябваше да плати наема, за нищо на света обаче не би посегнал към натъпкания с хилядарки дюшек, върху който спеше големият му син, навършил единайсет години на дванайсети април. Клам държеше в себе си само дребни банкноти и монети на обща стойност до десет франка и всичко останало заделяше. Поради това Жоржобер смяташе, че в този момент притежава само единайсет франка и острото чувство за отговорност към новородените.
— Сигурно вече е време това дете все пак да стане полезно, не че се отричам от него, но то кара четвъртия месец… — каза той.
— Слушай — отвърна жена му, хубавата Гавиал, — няма ли да почакаш да навърши шест (месеца)? Най-малките не бива да работят, изкривява им се гръбначният стълб.
— Права си — отвърна Жоржобер, — но сигурно има някакъв изход.
— Кога ще ми купиш количка да разхождам бебето? — попита Гавиал.
— Ще ти направя от стар сандък за сапун, с колела от „Пакард“ — каза Жоржобер. — По-евтино ще излезе, пък и е много шик. В Отьой всички хлапета ги… разхождат… в… За бога! — сети се той. — Намерих изхода!…
II
Хубавата Гавиал заситни през гигантския портал на сградата с номер сто и семсе, както би казала Каролин Лампион, известната белгийска звезда от булевард „Мердозар“2. Вляво, в дъното на широкия и дълъг коридор, застлан с черни и бели плочки, имаше вита стълба с парапет от съвсем ковано желязо, а в подножието на тази спирала, през която минаваше асансьор в стил „Луи Х“, с автентичния подпис на производителя Бул (само че асансьорът беше фалшив), стояха две великолепни колички от фирмата „Братя Бонишон и Ман“, украсени с бяла заешка кожа, първата от които очакваше слизането на потомците на прочутия род Боа Зепе дьола Кенел3, а втората — на потомците на Марсьолен дю Конже4.
Дължината на предишното изречение позволи на хубавата Гавиал да се скрие зад него и да мине покрай портиерната, без да я забележат. Трябва да се добави, че хубавата Гавиал, облечена елегантно в дълга пола, последен вик на модата, изпод която се подаваше също такава дантелена фуста (фустата от първото й причастие), нежно носеше на ръце момиченцето, което господ й беше отредил в резултат на един успешен контакт с нейния съпруг, Клам Жоржобер.
Хубавата Гавиал от пръв поглед реши, че количката на младия Дьола Кенел е в по-добро състояние от количката на младия Конже. Правилно заключение, защото той се напикаваше в нея като пълен простак всеки път, когато бавачката му срещнеше кон. Странен рефлекс, защото шест години по-късно бащата на младия умря, разорен от конни надбягвания, но нека не изпреварваме събитията…
Тя влезе в асансьора като у дома си, изкачи се до втория етаж и слезе обратно по стълбата, за да я види портиерката. После се приближи до количката и нежно положи върху косматата заешка възглавничка момиченцето, наречено Вероник, особеностите на чието възпитание обяснихме по-горе.
Хубавата Гавиал излезе през големия портал с високо вдигната глава, като буташе количката пред себе си, тръгна нагоре по булевард „Мердозар“.
Сто метра по нататък я чакаше съпругът й.
— Отлично — каза той, докато оглеждаше количката. — Тази струва трийсет стотачки по магазините. Ще й вземем дванайсет бона.
— Дванайсет бона за мен — уточни Гавиал.
— Дадено — каза Клам Жоржобер великодушно. — Това ти беше сефтето и ти свърши работата както трябва. Смятам, че така е редно.
III
— Ще ми я върнеш ли след час? — попита Леон Нанилеон.
— Разбира се — увери го Клам.
Клам Жоржобер намести на главата си мотоциклетната каска, която Нанилеон му подаде, и се погледна в огледалото.
— Заспива! — каза той. — Бомба! Приличам на истински!
— Давай! — отвърна Леон. — След час да си тук.
Един час по-късно Клам паркира пред квартирата на своя стар приятел Леон яркочервен мотор „Нортън“ с калници до осите.
— Не е лошо — каза Леон, който го чакаше пред вратата и гледаше часовника си.
— По магазините струва двеста и петдесет стотачки — отвърна Клам, — но като имаш предвид, че е без документи, защото е краден, не мога да го косна за повече от сто бона. Ама за такъв удар си струваше да ми услужиш с каската, нали?
— Разбира се — съгласи се Леон Нанилеон. — Я кажи… Да ти дам ли моя в замяна? Така няма да имаш неприятности с документите…
2
Буквално — „Майната им на изкуствата“, като е направен каламбур от бул. „Дьо Мозар“ (на Моцарт) в аристократичния ХVI район на Париж. — Б.пр.