— Дадено — отвърна Клам. — И твоят ли е Нортън?
— Да — каза Леон Нанилеон. — Но амбреажът му не е трипалцов с мека предавка като този.
— Няма да ти откажа — отговори Клам. — Прието! Дори и да загубя, ти си приятел.
IV
Клам продаде мотора на Нанилеон за сто и петдесет хиляди и докато Нанилеон гниеше в затвора, си купи хубава шофьорска униформа с фуражка.
— Разбираш ли — обясняваше той на жена си, хубавата Гавиал (която дъвчеше рахат локум, а Вероник смучеше биберон, пълен с коняк от доброто старо време), — никога няма да им дойде наум да спрат кола на дипломатическия корпус, особено пък с шофьор в нея.
— Най-вече заради шофьора — съгласи се тя.
— И локомотив мога да открадна също така лесно — обясни Клам Жоржобер, — но ще трябва да си намажа лицето със смазка и ръцете със сажди. Между другото, въпреки висшето ми образование, може да се окаже, че не ме бива да карам локомотив.
— О! — каза Гавиал. — Ще се справиш отлично.
— Предпочитам да не опитвам — отвърна Жоржобер. — Между другото не съм амбициозен и един среден доход от сто бона на ден ми е предостатъчен. И после, има едно неудобство — релсите. Ако се движа по линията без разрешително, ще си навлека неприятности, а по пътя с локомотив — ще привлека вниманието.
— Липсва ти замах — заяви хубавата Гавиал, — но затова те обичам. Искам да те помоля за нещо.
— За тебе винаги, скъпа — каза Клам Жоржобер.
Той се пъчеше в шофьорската си униформа. Тя го привлече към себе си и му каза нещо на ухото, после се изчерви и скри лицето си в една бродирана възглавница.
Клам се засмя широко.
— Приключвам с кадилака на посолството и веднага отивам да ти потърся това — каза той.
Що се отнася до кадилака, операцията мина благополучно и той веднага го косна за сто и тридесет хиляди франка, защото вече печатаха серийно фалшиви документи за „Кадилак“, току-що ги бяха пуснали в оборот и ги имаше по всички будки за цигари.
Преди да се прибере, Клам намина при един познат търговец на дрехи. След четвърт час се върна при Гавиал. Всичко беше готово и той носеше обемист пакет.
— Ето, скъпа. Имам униформа. Всичко е тук, дори и брадвата. Ще имаш твоята пожарна, когато пожелаеш.
— Ще се разходим ли с нея в неделя?
— Разбира се.
— А ще има ли висока стълба?
— Ще има висока стълба.
— Скъпи, обичам те!
Вероник протестираше, защото смяташе, че две деца са напълно достатъчни.
V
Времето в затвора течеше лениво за Нанилеон. Той чу стъпки и стана, за да види кой е. Пазачът спря пред неговата врата и ключът се превъртя в ключалката. Влезе Клам Жоржобер.
— Добър ден — каза той.
— Здрасти, старче — отговори Нанилеон. — Много мило, че дойде за компания, че времето е лениво.
Те се разсмяха, въпреки че майтапът беше употребен по-горе.
— Какво те води насам? — попита Леон.
— Пълна идиотщина — въздъхна Жоржобер. — Тъкмо й бях свил пожарна кола, ама жените са ненаситни. Поиска катафалка.
— Тя прекалява — кимна Нанилеон с разбиране, защото неговата жена не му беше искала нищо повече от трийсет и пет местен автобус.
— Представяш ли си! Тогава купих ковчег, пъхнах се в него и тръгнах да й търся катафалка.
— И сигурно си успял — каза Нанилеон.
— Опитвал ли си да вървиш в ковчег? — възкликна Клам. — Преплетох си краката и падайки, премазах някакво кученце. Тъй като то беше на директоршата на затвора, разбираш какво последва, нали…
Леон Нанилеон поклати глава.
— Мамка му… — каза той. — Някои хора хич нямат късмет.