Емерсън следваше принципа, че ако нещо работи, то не бива да се пипа, не бива да се променя. Затова той изчака Грейбър да излезе с клипборд в ръка, да тръгне към мъжа от кадилака и да заяви, че се нуждае от номера на някаква товарителница. Малко след това Емерсън се измъкна през дясната врата, заобиколи микробуса и притисна напоената в хлороформ кърпа към устата и носа на мъжа. Не я задържа върху лицето му толкова дълго, колкото бе направил предишния ден в Сейнт Луис. Не се налагаше да пренасят мъжа надалече. Трябваше да го неутрализират за кратко, колкото да подготвят нещата. И тъй като нямаше риск някой да забележи какво правят, не бе необходимо да действат прекалено предпазливо. Затова двамата с Грейбър оставиха мъжа да падне на земята, след което го повлякоха към сградата.
Грейбър взе ключовете от джоба на мъжа и откри този, който отключваше вратата за автомобили. Вътре имаше два микробуса, и двата черни. Единият бе малко по-стар и ламарините му бяха изпъстрени с вдлъбнатини и драскотини, които свидетелстваха, че някой дълго време си е изкарвал прехраната с него. Другият изглеждаше почти неизползван. Първият бе празен. Вторият имаше климатик на покрива, а товарният му отсек бе оборудван със стелажи, чиито рафтове на колелца можеха да се изваждат и прибират.
Срещуположният край на помещението бе оборудван като монтьорска работилница. Покрай стената бяха наредени три огромни кутии за инструменти на колелца. Подът бе изпъстрен с петна от автомобилно масло. Върху една от гредите на тавана бе окачен телфер с вериги за демонтиране на двигатели. Металните му части изглеждаха занемарени и дори ръждясали, сякаш подемникът не бе използван много години.
Грейбър изкара двата микробуса навън, след което насочи вниманието си към мъжа с кадилака. Той още не бе дошъл в съзнание. Междувременно Емерсън претърси офиса, който заемаше приблизително една четвърт от партера на сградата. В него той откри обичайните канцеларски вещи и офис оборудване. Календар на стената. Компютър на бюрото. Документи, кламери, моливи и всякакви боклуци в чекмеджетата. Но нищо, което да издаде тайната страна на бизнеса, който мъжът с кадилака ръководеше. Единственото по-интересно нещо, което Емерсън откри, бе модерна кафе машина, разположена върху нисък шкаф за папки. Емерсън я използва, за да направи кафе. Двамата с Грейбър имаха нужда от него.
Когато мъжът с кадилака дойде в съзнание, установи, че е гол. Върховете на пръстите му стъпваха в локва засъхващо моторно масло. Ръцете му бяха вдигнати високо над главата и завързани с електрически кабели за куката на телфера. Пред него стоеше варел, който той виждаше за първи път. Варелът обаче бе прекалено далече, за да се опита да го изрита. Върху капака му бе оставен черпак като онези, които използваха готвачите в ресторантите. Мъжът не каза нито дума. Не помръдна дори. На лицето му се изписа дълбоко объркване. Заменено от гняв. Той извика. Подръпна веригите, които издрънчаха. Замята се настрани. Зарита във всички посоки. Но единственият резултат бе, че нарани китките на ръцете си и ожули възглавничките на ходилата си.
Емерсън чу суматохата и излезе от офиса. Той изчака мъжът да се успокои и каза:
— Предполагам, че вече сам си се досетил, но все пак държа да отбележа, че не се интересуваме от възможността да извършиш някаква доставка от наше име.
Мъжът облещи очи.
— А от какво се интересувате?
— От доставки, които си извършвал в миналото. — Емерсън отвори телефона, който бе взел от онзи нещастник в Сейнт Луис, извика на екрана снимката на Карпентър и я поднесе пред лицето на мъжа от кадилака. — И по-точно, от доставките, свързани с него.
— Какво за тях? Вземах контейнера. Обикновено беше само един. Отнасях го на един адрес в Ню Джърси.
— Откъде вземаше контейнерите?
— Зависи… Местата бяха пет, аз отивах до едно от тях. Предишния ден научавах къде точно трябва да отида. Всички адреси са на един час път от тук.
— Знаеше ли какво има в контейнерите?
— Не.
— Не ме лъжи!
— Не знаех. Никога не съм питал. Никога не са ми казвали. Но не съм глупав… досещах се какво има вътре.
— Добре. А сега да поговорим за Карпентър. Къде да го открия?
— Нямам представа.
Емерсън отвори варела, загреба пълен черпак от съдържанието му и го изля на пода на две педи от краката на пленника.