А той се опита да издърпа пръстите си по-далече и попита:
— Какво е това?
— Начин да стимулираме паметта ти. — Емерсън извади кутийка кибрит, драсна една клечка и запали купчинката, наподобяваща желе, която бе изсипал на пода. — Другото му име е напалм.
Емерсън загреба още един черпак от варела и пристъпи към своя пленник. Мъжът заподскача на върховете на пръстите си и дори вдигна единия си крак с намерението да изрита черпака, ако му се удаде такава възможност. Емерсън метна желеобразната субстанция върху тялото му и тя покри слабините и бедрата му.
Мъжът изпищя.
— Какво има? — попита Емерсън. — Още не съм го запалил. Разкажи ми за Карпентър.
— Не можете да го откриете. Никой не може. Той изчезна преди… преди около месец. Аз самият се опитах да се свържа с него, но не успях. Той изчезна. Няма го. Край.
— Имаш ли други контакти в неговата организация?
— Той беше единственият. От съображения за сигурност.
— Много жалко. Това означава, че си напълно безполезен. Ти си просто купчина боклук. А всички ние знаем най-екологичния начин да се отървем от боклука — каза Емерсън и извади нова клечка кибрит.
— Чакай! Чуй… Преди три седмици, може би четири, се появи нов посредник. Той се свърза дистанционно с мен и заяви, че представлява друг доставчик, но аз мисля, че става въпрос за същия.
— Защо?
— Той знаеше при какви условия работя. Съгласи се много бързо с моите изисквания. Освен това ставаше въпрос за същия продукт. Същите контейнери. Същата дестинация. До момента съм взел две пратки за тях. И двете от места, които предишната организация използваше.
Трябва да извърша и трета доставка, като взема стоката от място, на което съм ходил и преди. Това не може да е съвпадение.
— Сега ли се сети? Тази история не събуди ли подозренията ти поне малко по-рано?
— Какво ме е грижа? Реших, че имат причина да използват ново име. Нова самоличност. Може някой да ги е погнал. Или да са имали проблеми с качеството. Може да са искали да започнат на чисто. Все ми е едно, стига да ми осигуряват редовни поръчки, да ми плащат добре и да не ми създават проблеми с федералните.
— Трябва да вземеш трета пратка. Кога?
— Днес.
— Час? Място?
— Един следобед. Изоставена хартиена фабрика на петнайсетина километра югоизточно от затънтено градче на име Уинсън.
— Някакви по-особено процедури, свързани с пристигането ти на срещата?
— Не, пристигам с колата и чакам. Идва друг микробус. Техните хора отварят вратите на моя, оставят контейнера вътре и всеки си продължава по пътя. Всичко приключва за две минути, а на мен дори не ми се налага да излизам от колата.
— Новия микробус ли използваш?
Мъжът кимна.
— Плановете ти за днес се промениха. Ние ще отидем вместо теб.
— Добре. Няма проблем. Какво искате да направя? Да се скрия някъде за известно време? Да напусна града за два-три месеца? Мога да го направя. И мога да забравя лицата ви. Попита ли някой, никога не съм ви виждал. Ставали?
Емерсън отиде до работната маса и прерови чекмеджетата, където откри дълбока тавичка, от онези, които автомеханиците използват, за да събират моторното масло, което източват от двигателя.
— Има нещо, което трябва да знаеш — каза той. — Една от доставките, които си извършил, бе предназначена за сина ми.
— Надявам се, че хлапето ти е получило това, от което е имало нужда. Това е хубаво, нали? Трябва да задоволяваме търсенето. Ако проблемът е в цената, това не зависи от мен. Но аз съм готов да даря хонорара си. На него. На теб. На когото кажеш.
Емерсън потопи тавичката във варела и я извади пълна догоре.
— Смяташ, че цената е била прекалено висока, така ли?
— Нямам представа каква е била цената. Просто разсъждавам на глас.
— Ще ти кажа каква цена плати синът ми. — Емерсън пристъпи напред и изсипа съдържанието на тавичката около краката на мъжа. — Той плати с живота си.
— Не! Моля те! Престани! Синът ти е починал? Това е ужасно! Много съжалявам! Но аз нямам никаква вина!
— Мисля, че имаш. — Емерсън запали нова клечка кибрит. — И мисля, че е редно да платиш същата цена.
Кракът на Хана беше върху спирачката, а лостът за скоростите — в неутрално положение.
— Как е възможно да е измама? Нали проверихме компанията? Писмото е истинско. Ако не отидеш, онзи, който го е изпратил, може да се уплаши. Той и бездруго ми се стори доста притеснен. Може никога да не получим друга възможност да говорим с него. Да разберем на какво е попаднал Дани. Този човек може да се окаже единствената ни следа към убийците на Сам.